3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
С., 19.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. №1079/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К. против въззивно решение № 933 от 05.06.2012 г. по гр. дело № 792/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 09.01.2012 г. по гр. дело № 800/2011 г. на Софийски градски съд за отхвърляне исковете на К. И. К. против Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи за заплащане на сумата от по 25 000 лева от всеки един, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпила смърт на лицето Ж. И. К. – брат на ищеца на основание чл. 49 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение не са били обсъдени и анализирани събраните по делото доказателства и доводите на страните, с което са нарушени процесуални норми, а това довело и да нарушаване на материалния закон, с оглед на което решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 535/2009г. ВКС, второ г. о.; решение по гр. дело № 1359/2009г. ВКС, първо г. о. и решение по гр. дело № 536/2010г. ВКС, второ г. о.- приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, като жалбоподателят е посочил и т. 3 – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – хипотеза, за която няма развити съображения.
Ответниците Прокуратура на Република България и Министерство на вътрешните работи не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението съдържа твърдения за процесуалноправна незаконосъобразност на решението, което според жалбоподателя е довело и до материалноправна незаконосъобразност – основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, който също се цитира в изложението.
Дори да се приеме, че жалбоподателят поддържа противоречие на обжалваното решение с представената съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е обсъдил всички правно – релевантни за спора доказателства като е изложил съображения, защо приема, че не е установен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД във връзка с извършен анализ на доказателствата по делото, като основание за отхвърляне на иска, който е приет за неоснователен й поради обстоятелството, че ищецът – брат на починалия е извън кръга на най – близките родственици на починалото лице, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от непозволено увреждане по смисъла на Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд – роднините по права линия – родители, деца и съпруг. Братята и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и нисходящите – внуци и правнуци са изключени.
Обжалваното решение не влиза в противоречие и с представената от жалбоподателя съдебна практика, с която се приема, че въззивната инстанция като такава по същество постановява решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка.
Предвид изложеното не се установяват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 933 от 05.06.2012 г. по гр. дело № 792/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ