О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 02.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 246 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. М., представлявана от адв. К. И., срещу определение № 3079 от 28.09.2017г. по в.ч.гр.д. № 3431/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 състав в частта, в която е отхвърлено искането й за допълване на въззивното определение в частта за разноските.
Частната жалбаподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Излага доводи за наличие на правен интерес да потърси адвокатско съдействие и да плати възнаграждение за извършената защита с оглед злоупотребата с процесуални права от страна на кредитора – насрещната страна по делото. Сочи, че съгласно правната теория и практика отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор и поради това тя има право на разноски за извършените процесуални действия. Поддържа, че не отговаря на обективната действителност изложеното в мотивите на обжалваното определение, че сумата за адвокатско възнаграждение не е заплатена. Сочи, че е заплатила в брой договореното с договор за правна защита и съдействие от 21.06.2017г. адвокатско възнаграждение и това изрично е записано в т.III от договора на ред втори, където срещу бланкетния текст „платено както следва:“ ръкописно е изписано „в брой“. Моли, ако съдът прецени за допустимо, да бъде призована свидетелката Ц. И. Мутафчийска, която да даде показания за заплащане на адвокатското възнаграждение при подписване на договора за правна защита и съдействие. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено в частта за разноските, като й бъдат присъдени направените разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Счита за правилен и съобразен с т.1 от ТР от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС извода в обжалваното определение, че в договора за правна защита и съдействие в частта за внесена сума, имаща характер на разписка, няма отбелязване, че сумата е реално платена. Сочи, че в случая в представения договор за правна защита и съдействие е постигнато съгласие единствено за размера и начина на заплащане на уговореното възнаграждение, но няма отбелязване за реално заплащане на сумата. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел във връзка с претендираните от въззиваемата С. Н. М. разноски за въззивното производството, че в представения и приет по делото договор за правна помощ /л.22 гръб/ не е отбелязано договореното адвокатско възнаграждение за въззивното производство да е платено в брой. Поради това и, като се е позовал на т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че при липса на доказателства за реално направени разноски искането следва да се остави без уважение.
Изводът на въззивния съд е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК страните имат право на заплатените по делото разноски с оглед изхода на делото. Според разясненията, дадени в т.1 на ТР от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, от граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл.78 ГПК, се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, поради което разноски могат да бъдат присъдени само, когато е доказано извършването им в производството. С оглед на това в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – напр. по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, и в този случай той има характер на разписка, удостоверяваща, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай в представения от въззивамата договор за правна помощ и съдействие, в т.III е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е платимо в брой, но в раздела „внесена сума“ не е отразено заплащането му, противно на изложените в частната жалба доводи. С оглед дадените с ТР от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения е неоснователно искането за събиране на гласни доказателства за установяване заплащането на адвокатското възнаграждение при подписване на договора. Поради това изводът на въззивния съд за липса на доказателства за реалното заплащане на договореното възнаграждение, обуславящо неоснователност на искането за присъждането му като направени разноски, е законосъобразен. При липса на доказателства за реално направени разноски, не следва да се обсъжда наличието на останалите предпоставки на чл.78 ГПК за присъждане на разноски и доводите на частната жалбоподателка в тази връзка.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.81 вр. чл.78 ГПК частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените за настоящото производство разноски в размер на 360 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3079 от 28.09.2017г. по в.ч.гр.д. № 3431/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 състав.
ОСЪЖДА С. Н. М., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 407 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.3 сумата 360 лева /триста и шестдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: