О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
[населено място], 02.05.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 668/2019 година.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Й. Г., Й. Т. Г. и „Блок С. Бг Стандарт“ ЕООД срещу определение № 266/18.06.2018 г. по в.гр.д. № 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на жалбоподателите срещу решение № 11/18.01.2018 г. по в.гр.д. № 322/2017 г. на Окръжен съд Хасково, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решение № 187/31.05.2017 г. по същото дело, както и заявените с въззивната жалба искания: за отмяна на постановлението за възлагане по изп.дело №526/2015г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874 и район на действие Окръжен съд Хасково; за отправяне на преюдициално запитване по конкретно формулирани въпроси; за спиране на производството по настоящото дело и по изпълнителното дело, за налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху процесния имот, евентуално за отмяна на решенията на Окръжен съд Хасково и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания относно етапа на разглеждане на обжалваните действия на ЧСИ и отправяне на преюдициално запитване. С атакуваното определение производството по в.гр.д. № 315/2018 г. е прекратено.
В частната жалба са изложени бланкетни оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирани лица срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд Пловдив е констатирал, че обжалваното с въззивната жалба решение № 11/18.01.2018 г. по в.гр.д. № 322/2017 г. на Окръжен съд Хасково е постановено в производство по чл. 250 от ГПК, образувано по искане за допълване на решение № 187/31.05.2017 г., произнесено по реда на чл. 435 ал. 3 от ГПК по жалба срещу постановление за възлагане. От необжалваемостта на последното /арг. чл. 437 ал. 4 изр. 2 от ГПК/ във връзка с нормата на чл. 250 ал. 3 от ГПК въззивният съд е извел недопустимост на въззивната жалба срещу отказа на окръжния съд да допълни решението си по чл. 435 ГПК. Останалите допълнително направени искания в жалбата – за отмяна на постановлението за възлагане, за отмяна на решението по чл.435 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане, за отправяне на преюдициално запитване по конкретно формулирани въпроси и спиране на производството по делото; за спиране на изпълнителното производство и за налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху възложения имот, са преценени от съда също като недопустими по аргументи, изведени от необжалваемостта на решението по чл.435 ГПК и недопустимостта на частната жалба против решението за допълване.
така постановеното определение е правилно,а частната жалба, насочена срещу него, е неоснователна.
Постановеното по реда на чл. 437 от ГПК решение е окончателно с оглед изричната норма на чл. 437 ал. 4 от ГПК. Съгласно нормите на чл. 247 ал. 4, чл. 248 ал. 3, чл. 250 ал. 3 и чл. 251 ал. 5 от ГПК, актовете, постановени в производства съответно по поправка на очевидна фактическа грешка, за допълване или изменение на решението в частта за разноските, за допълване на решението или за неговото тълкуване, подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основното решение. Когато основното решение е окончателно, окончателни са и поправящите, изменящите, допълващите и тълкуващите го съдебни актове. Възможността за обжалване на актовете, постановени в производство по чл. 250 от ГПК, не може да се извлече от разпоредбата на чл. 250 ал. 3 от ГПК, според която допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред. Логическото тълкуване на посочената норма налага категоричния извод, че под „обжалване по общия ред” следва да се разбира редът, по който се обжалва актът, във връзка с който е допълнителното произнасяне или тълкуването. Доколкото допълнителното решение се наслагва покрай първоначалното и се ползва със същите правни последици, то еднаква следва да бъде и възможността за обжалването на тези актове, т. е. ако първоначалният акт не подлежи на инстанционен контрол, такъв е недопустим и по отношение на последните – в този смисъл определение № 377/31.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1093/2013 г. на ВКС, I г.о. и определение № 438/05.06.2014 г. по ч.т.д. № 1660/2014 г. на ВКС, I т.о. В последното е разгледана хипотеза, свързана с приложението на чл. 248 от ГПК във връзка постановено по чл. 437 от ГПК решение, но същото е относимо и към настоящата хипотеза по изложените в този абзац съображения.
По отношение на останалите искания във въззивната жалба, счетени за недопустими, настоящият състав споделя изразените от апелативния съд съображения и мотиви. Недопустимостта на жалбата на настоящите жалбоподатели срещу решението на Окръжен съд Хасково обуславя недопустимост на субсидиарно направените в нея искания, доколкото същите не биха могли да породят целения с тях правен резултат поради функционалната им обвързаност с разглеждането на жалбата по същество.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266/18.06.2018 г. по в.гр.д. № 315/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.