Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 02.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2537 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Р. В. Д. срещу определение № 606 от 21.02.2014 г. по ч.гр.д. № 404 /2014 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на адвокат Р. В. Д., като особен представител на ответницата П. И. Й. по гр.д. № 17687 /2012 г. по описа на Варненския районен съд, 31 с-в., освободена от това качество с определение от 09.10.2013 г. срещу определение от 28.10.2013 г. по гр.д. № 17687 /2012 г. по описа на Варненския районен съд, 31 с-в. и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. възнаграждението на особения представител е възнаграждение за разноски по чл78 ГПК.
Насрещната страна Руска П. П. е подала писмен отговор, в който твърди и поддържа, че обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба срещу него е неоснователна.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е от страна по частното гражданско дело в срок срещу преграждащо определение, постановено за пръв път от въззивен съд и е редовна.
Пред въззивния съд е обжалвано определение, с което първоинстанционният съд е отказал да измени определението си от 28.10.2013 г., с което е определил възнаграждение на назначения на основание чл.47,ал.6 ГПК особен представител в размер на 150 лева след освобождаването му след подаване на отговор на исковата молба, като го увеличи до размера на определения депозит 536.46 лева. С определението от 28.10.2013г. първоинстанционният съд е приел, че определеното от него възнаграждение съответства на извършените процесуални действия – подаден отговор на исковата молба.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него определение не попада сред изброените в чл.274,ал.1 ГПК определения, т.к. нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговото обжалване е изрично предвидено в закона.
Жалбата е основателна.
Съгласно правилото на чл.47,ал.6 ГПК съдът назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца. След приключване на производството тези разноски се понасят с оглед от изхода от спора от ищеца или от ответника. Съгласно правилото на чл.81 ГПК, което се намира в Част І. Общи правила на ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно правилото на чл.248 ГПК страните могат да искат от съда да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. За особеният представител по чл.46,ал.7 ГПК производството по делото приключва с освобождаването му от съда и в този момент той има право да иска определяне и изплащане на възнаграждение, както и може да иска от съда да измени определението си за това и да обжалва определението на съда, с което искането му за изменение и допълване не е уважено в пълен размер.
Правото на процесуалния представител – адвокат да обжалва определението на съда може да бъде обосновано и с правото му на възнаграждение, установено в чл.36 ЗА, за което е предвидена възможност адвокатът да иска издаване на заповед да изпълнение по чл.410,ал.1 ГПК, а правилото на чл.413,ал.2 ГПК предвижда възможност за обжалване на разпореждането на съда, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението – предвижда инстанционен контрол на съдебния акт. Инстанционен контрол е предвиден и при предявяване на иск за установяване на вземането при подаване в срок на писмено възражение от длъжника по чл.414 и чл.415 ГПК. Правилото на чл.38,ал.2 ГПК предвижда възможност адвокатът да иска от съда да му бъде определено възнаграждение в съответното производство в случаите, когато е оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие.
С т.6 т.р. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС беше прието, че размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47,ал.6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От това може да се приеме, че в случаите на определяне от съда на по-нисък размер на възнаграждението му, адвокатът се намира в положението на страна, на която съдът не е присъдил целия размер на разноските за адвокатско възнаграждение, от което също може да се обоснове правото му да иска изменение на това определение и да обжалва постановеното от съда определение, с което е отказано изменение.
Поради изложеното частната жалба на особения представител срещу първоинстанционното определение е допустима и въззивният съд следва да я разгледа по същество, а обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждането на частната жалба по същество.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 606 от 21.02.2014 г. по ч.гр.д. № 404 /2014 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Връща делото на Варненския окръжен съд за разглеждане на частната жалба.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2 о.м.
Особено мнение
на съдия В. Й..
Не съм съгласен с мнението на мнозинството за основателността на частната жалба.
Считам обжалваното определение за законосъобразно по изложените в него съображения, към които може да бъде препратено по реда на чл.278,ал.4 вр. чл. 272 ГПК.
Съгласно правилото на чл.274,ал.1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат само отделни определения на съда – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, които изрично са посочени в закона.
Обжалваното определение не е преграждащо по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 ГПК. То не е посочено между преграждащите определения в т.5 на ТР 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значение и при действието на ГПК от 2007 г..
ГПК не предвижда обжалване на това определение.
Към това може да бъде добавено следното:
В чл.78 ГПК е предвидено право на страните да искат присъждане на разноски съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от иска.
В чл.248,ал.1 ГПК е предвидена възможност за страна по делото да иска изменение на решението в частта за разноските (в частта, с която разноските са определени и възложени на страните по делото) в определен преклузивен срок, а в ал.3 на същия член е предвидена възможност за страната да обжалва визираното в ал.1 определение.
Особен представител на ответника, назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК, не е страна по делото и когато не действа като представител на ответника, а от свое име, той не е адресат на тези правила.
В мотивите на т. 6 от т.р. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че възнаграждението на назначения по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, което се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличието на предпоставките на чл.78 ГПК. Това възнаграждение може да бъде търсено като разноски от ищеца, който е заплатил депозита за него, когато решението е в негова полза.
Изложеното обосновава извода, че в ГПК не е предвидена възможност назначеният на основание чл.47,ал.6 ГПК особен представител, чиято представителна власт е прекратена в хода на производството поради явяването на упълномощен от представляваната страна процесуален представител, да обжалва определението, с което съдът е определил размера на неговото възнаграждение или е отказал да измени такова определение.
Такова право не може да бъде обосновано и по аналогия от правилото на чл.248 ГПК, т.к. ал.1 определя визираните в нея определения като оттегляеми,, а оттегляемите определения са уредени с правилото на чл.253 ГПК като изключения, а по отношение на изключенията не се прилага аналогия.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдия: