О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 20.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 104/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане П. на Р. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1754 от 15.11.2011 г. по гр.д.№ 1988/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2136/ 2010 г. и по този начин касаторът е осъден на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ да заплати на М. Л. Г. сумата 30 000 лв и на Р. С. И. – М. и А. М. М. (като правоприемници на починалия в хода на производството М. А. М.) сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение.
Жалбоподателят твърди в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с ППВС № 4/ 1968 г., тъй като не преценил всички относими обстоятелства по делото за определяне на размера на обезщетението. Счита също, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, (тъй като е присъдено обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение) и с Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС (тъй като липсват мотиви за наличие на такава връзка). Излага доводи, че е налице противоречива практика на съдилищата, които при сходни случаи определят обезщетения в широк диапазон. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато.
Ответните страни М. Л. Г., Р. С. И. – М. и А. М. М., оспорват жалбата. Считат, че въззивният съд е постановил решението в съответствие със задължителната практика на ВКС и решенията, на които касаторът се позовава, за да обоснове наличие на противоречива практика, са несъпоставими с обстоятелствата по настоящето дело. Поддържат, че няма основания за допускане на касационното обжалване и молят искането за това да бъде отхвърлено.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Въззивният съд е установил, че срещу М. М. и М. Г. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.283а от НК през септември 2001 г., взета им е мярка за неотклонение „парична гаранция” и им е наложена забрана да напускат пределите на България. Наказателното производство срещу тях е продължило до оправдаването им с влязла в сила на 31.03.2005 г. присъда. Неоснователното обвинение е предизвикало у подсъдимите неимуществени вреди, които следва да се обезщетят от прокуратурата със сумата 30 000 лв за всеки от ищците. Не е посочено какви обстоятелства са мотивирал съда при определяне на размера на обезщетението.
При това положение се оправдават твърденията на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно ППВС № 4/ 1968 г. съдът е длъжен, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост, да вземе предвид конкретно установените по делото обстоятелства и да ги посочи в решението си. Посочено е примерно кои обстоятелства трябва да бъдат отчетени. По този въпрос обжалваното решение противоречи на постановлението, тъй като няма мотиви конкретно на кои обстоятелства е стъпил съда, за да счете размерът на обезщетението за справедлив.
Поради това съдът приема, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1754 от 15.11.2011 г. по гр.д.№ 1988/ 2011 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: