О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 21.05.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2112 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[фирма], със седалище в [населено място], чрез пълномощника й гл. юрисконсулт Б. Д., обжалва въззивното решение от 4.12.2012 год. по гр. д. № 2306/2012 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 6.04.2012 год. по гр. д. № 164/2011 год. на Монтанския окръжен съд. С него е признато за установено по отношение на Ц. А. Ц., Т. П. Ц., А. Ц. А., [фирма], [населено място] и [фирма], че ищецът Ж. „Х. А.”, [населено място] е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *, намиращ се в сграда с идентификатор № * в поземлен имот № * по кадастралната карта на [населено място], с предназначение – жилище, апартамент № 14 със застроена площ 119.20 кв. м., находящ се на 5 и 6 етажи и разположен на две нива /мезонет/, заедно с избено помещение № 14 от 8.80 кв. м., както и на самостоятелен обект с идентификатор № * с предназначение гараж № 10 в същата сграда, с площ 22.50 кв. м., с адрес в [населено място], [улица] съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, отменени са нотариалните актове № № */2003 год., */2003 год. и */2006 год., както и е прогласена нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека с нот. акт № */2008 год., както и на законна ипотека с вх. № *, т. *, парт. *, вписана на 11.01.2006 год. в А. – [населено място] върху горните имоти и е постановено заличаването им.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на направените изводи с искане за отмяната му. Претендира и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като счита, че спорът е решен в противоречие с разясненията в ТР № 3/2012 год. ОСГК на ВКС и на съдебната практика, каквато не сочи, както и, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса за необходимостта от правен интерес за позоваване на нищожност на договор, сключен между други лица. Според самият касатор, този негов довод не бил обсъден от въззивният съд в обжалваното решение.
Ответникът по жалбата – Ж. „Х. А.”, чрез пълномощника му адв. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. счита жалбата за неоснователна, по съображенията в представения писмен отговор.
Останалите ответници не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд, въз основа преценката на събраните доказателства, приел, че ответникът Ц. Ц., като член-кооператор в Ж. „Х. А.” се е снабдил с нотариален акт № */2003 год. с предмет спорния имот, без да е налице решение на Общото събрание на Ж. по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, поради което и правото на собственост на кооперацията не е прехвърлено в неговия патримониум, както и в този на съпругата му, респ. същите не са могли да прехвърлят това право на другия ответник. Учредените върху спорните имоти ипотеки между ответниците по предявения иск за собственост са върху чужд имот, поради което и съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД същите са нищожни, като действителният собственик на имота може да се позове на тази нищожност. Въззивният съд приел, че тъй като не е налице решение на Общото събрание на Ж. по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, нито за разпределение на имотите, искът за собственост на кооперацията е основателен, който извод обуславя и извода за основателността на исковете за нищожност на учредените ипотеки върху чуждия имот, като постановил и заличаването им по реда на чл. 179, ал. 1 изр. 1, предл. 2 ЗЗД.
Доколкото касаторът не излага ясно формулирани правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по които въззивният съд според него се е произнесъл в противоречие на съдебната практика, без такава да е посочена, то касационният съд не може да обсъжда релевираното основание по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК. Това по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК също не е налице, тъй като също не е формулиран ясно правния въпрос, по който според касаторът произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 3/2012 год. на ОСГК на ВКС. Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, каквато хипотеза в случая на липса на поставени правни въпроси не е налице.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Доколкото от изложените съображения на касатора може да бъде изведен въпросът за наличието на правен интерес от установяване на нищожност на договор от трето лице, то доводите на касатора представляват касационни основания за неправилност на решението с оглед оплакването му, че въззивният съд не е обсъдил този негов довод. Основанията за допускане на касационното обжалване предполагат произнасянето на въззивния съд по поставения правен въпрос в хипотезите на закона, поради което и в обратния случай такова основание не би могло да бъде обосновано в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това и това релевирано основание за допускане на касационното обжалване на решението не е налице.
С оглед тези съображения следва извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1916 от 4.12.2012 год. по гр. д. № 2306/2012 год. на Софийския апелативен съд по подадената от [фирма], [населено място], чрез гл. юрисконсулт Б. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: