4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 201
гр. София, 23.03.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 16 март, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №655/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.П. срещу решение №218 от 08.02.2011 г. по в.т.д. №465/10 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 15.07.2010 г. по гр.д. №1448/09 на СГС,ТО,VІ-9 с-в, с което се отхвърля искът на касатора срещу [фирма]- София за сумата от 32 638 лева –обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 01.07.2001 г. и анекс от 28.09.2005 г., в размер на уговореното възнаграждение за превоз на товари за извършени 15 прави и 1 обратен превоз по дестинация К.- П. с отправна точка К.-К. за периода 01.01.2006 г.-31.12.2007 г..
Излагат се доводи и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон относно правилата за тълкуване на договорите в чл. от ЗЗД за тълкуване на договорите и за необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване изцяло на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответната страна в писмения отговор изразява становище за липса на соченото от касатора основание за допускане до касация, а по същество на касационната жалба, счита същата за неоснователна .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че сезиран с иск на касатора срещу [фирма]- София за сумата от 32 638 лева –обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 01.07.2001 г. и анекс от 28.09.2005 г., в размер на уговореното възнаграждение за превоз на товари за извършени 15 прави и 1 обратен превоз по дестинация К.- П. с отправна точка К.-К. за периода 01.01.2006 г.-31.12.2007 г..
Според съдебния състав, видно от съдържанието на процесния договор между страните от 01.07.2001 г. и анекс от 28.09.2005 г. липсват основания да се приеме, че ответното дружество [фирма]- София е поело задължение към ищеца [фирма]-гр.П. да не възлага извършването на автомобилни превози на други превозвачи, освен ищеца, от [населено място] до [населено място]-Франция за периода 01.07.2001 г. до 31.12.2007 г.. Подобно задължение за ответника, съгласно изричната уговорка в т.1.1 от договора, е налице по отношение на ищеца само за превози от отправна точка К. до [населено място], Франция. От страна на решаващиясъд, тази уговорка е ясна и недвусмислена и няма как да се изтълкува по правилата на чл.20 от ЗЗД, че е относима и за автомобилни превози от [населено място] до [населено място]-Франция, каквито доводи се навеждат от страна на ищеца. Освен, че с оглед яснотата на уговорката липсва необходимост от тълкуване, то такова по принцип не би могло да се извършва на базата на факти, настъпили след сключването на договора, чиито клаузи се тълкуват, като договори с трети лица, сключени години след сключването на процесния договор. Следователно като е сключвал договори за автомобилен превоз с трети лица през същия период, но с крайна и начална отправни точки различни от тези, за които ответникът се е задължил към ищеца, да не сключва с други лица, освен с него, ответникът не е нарушил договорните си задължения, поети с процесния договор и липсва виновно неизпълнение като основание за присъждане на търсеното обезщетение.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали при прилагането на правилата за тълкуване в чл.20 от ЗЗД следва да се взимат в предвид и външни за договора обстоятелства.
Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният не отговаря на тях. За да формира решаващата си вола материализирана в обжалваното съдебно решение, съдът се е позовал на липсата на необходимост от тълкуване, доколкото се касае за ясно формирана уговорка в договора, която възпроизвежда буквално действителната воля на страните. В случая липсва неправилно, с оглед приложение правилата в чл.20 от ЗЗД, тълкуване на договора от съда, а констатирана липса на нужда въобще от тълкувателна дейност. Ето защо, въпросът за правилата и начина на тълкуване на процесната клауза в случая не е обуславящ произнасянето на съда.
От изложеното следва, че липсва първата предпоставка за допускане до касационно обжалване,а именно:наличието на формулиран от касатора правен въпрос от значение за конкретния спор , който да се подложи на преценка от съда по допълнителните критерии в точка т. 3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №218 от 08.02.2011 г. по в.т.д. №465/10 на САС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: