О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 25.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 20 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1287 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на Е. Й. Х. срещу определение №104 от 30.01.2013г. по ч. т. дело № 43/2013г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 1716/08.08.2012 г. г. по ч.гр.д. №2181/2012на САС г., с което е отменено определение на СГС за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК като издадената обезпечителна заповед е обезсилена и вместо него е постановено друго, с което отново е допуснато обезпечение на иска на [фирма]-София срещу жалбоподателката, но с налагане на друга обезпечителна мярка, която е различна от наложената от първоинстанционния съд.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, ІІ ро отд. е приел, че определението на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определение.
В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу въззивното определение на САС, с което е отменено определение на СГС за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК и вместо него е постановено друго, с което отново е допуснато обезпечение на иска на [фирма]-София срещу жалбоподателката, но с налагане на друга обезпечителна мярка, съставът на ВКС приема, че определението на въззивния съд постановено по обжалване на допуснато обезпечение по чл.390 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения , за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Позовавава се и на т. 6 от ТР№1 / 2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че определенията на съдилищата по молби за обезпечение на искове подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е отменено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск и вместо него е постановено допускане на обезпечението, но с друга обезпечителна мярка не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор . В тази насока е изричната задължителна практика на ВКС: ТР №1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010, която постановява, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, доколкото не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед привременния характер на обезпечителната мярка и нейния непреграждащ развитието на процеса ефект. Не е налице хипотезата на чл.396 ал.2 пр. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд не допуска за първи път обезпечение на иска, но се произнася като отменя вече допуснатото обезпечение и заменя една обезпечителна мярка с друга такава.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС , с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №104 от 30.01.2013г. по ч. т. дело № 43/2013г. на ВКС, ТК, 1-во отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.