О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№201
Гр. С., 05.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. ч. гр. д. № 3063 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. Т. П. срещу Определение № 387/ 04.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 159/2014 г. на Варненски окръжен съд, ГО. С обжалваното въззивно определение е потвърдено Определение № 16346/ 05.11.2013 г. по гр.д.№ 15083/2013 г. на Варненски районен съд, ГО, 30 състав, с което исковата молба на Н. Т. П. срещу С. А. В., Г. А. В., А. А. В., А. А. В. и С. Г. В., по която е образувано първоинстанционното производство, е върната поради недопустимост на предявения иск, предвид липсата на правен интерес от водене на същия, като е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК. В. съд е приел, че въпреки дадените с Определение № 50394/16.10.2013 г. възможности и срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищецът не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд, отнасящи се до надлежно уточнение на петитума на иска, в резултат на което съдът е бил възпрепятстван при определяне на правната квалификация на предявения иск, и производството подлежи на прекратяване на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В частната жалба се твърди, че атакуваният акт на въззивния съд, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, са неправилни, поради което се иска отмяната им.
Ответникът по частната касационна жалба С. Г. В., в отговора си излага съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, като при условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Останалите ответници не са депозирали отговори в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната касационна жалба е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Подадена е от легитимирана за това страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания акт, като по отношение на този правен въпрос следва да е налице някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното от жалбоподателя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е изведен процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е обусловил правните изводи на въззивния съд. Уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, въпросът се отнася до преценката, налице ли е нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК, когато формулираният от ищеца петитум не е съобразен с точната формулировка на приложимия материален или процесуален закон, но искането за защита може да бъде изведено от изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Настоящата касационна инстанция намира, че така поставеният въпрос има обуславящо значение за правилността на атакуваното въззивно определение, доколкото в същото е прието, че е налице нередовност на исковата молба, тъй като обстоятелствената част и петитума на същата не позволяват да се определи правната квалификация на предявения иск. Същевременно, доколкото по въпроса не е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, респ.- по чл. 274, ал. 3 ГПК, следва да се приеме, че произнасянето на настоящата касационна инстанция по него би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което обуславя наличието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
По така поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира, че отправеното до съда искане подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от определена защита. От ищеца не може да се изисква, след като надлежно е посочил фактите, обуславящи наличието на правен спор с ответника, да формулира юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на приложимата за случая правна норма, тъй като това би ограничило по недопустим начин конституционното му право на защита. По смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба представлява единство на обстоятелствена част и петитум, при което искането за защита трябва да се намира в логическа връзка с изложените фактически твърдения, обуславящи нуждата от тази защита, и следва да се тълкува и възприема именно във връзка с тях. Възприемането на противната конструкция би означавало, че в тежест се страните се вменява задължението да знаят материалния закон, докато по силата на основополагащия принцип на законност в процеса /чл. 5 ГПК/ съдът е този, който следва да осигурява правилното приложение на закона, в изпълнение на което в първото по делото заседание при докладване на делото той следва да посочи вярната квалификация на предявения иск и подлежащите на доказване правнорелевантни факти за спора /чл. 146, ал. 1 ГПК/.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид гореизложеното разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, основателни са оплакванията на жалбоподателя, според които въззивният съд неправилно е приел в мотивите на обжалваното определение, че е налице нередовност на исковата молба, състояща се в неформулиране на надлежен петитум, която не е отстранена и води до невъзможност да бъде дадена правна квалификация на иска, а вследствие на това е формиран и погрешният правен извод, че производството подлежи на прекратяване поради неизпълнение на дадените по реда на чл. 129 , ал. 2 ГПК указания. Формулираният от жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство, петитум на исковата молба, тълкуван във връзка с изложените в същата фактически твърдения, сочи на установителен иск за собственост на съответните идеални части от процесния имот по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за наличие на спор между страните досежно тяхното притежание поради това, че придобитата от ищеца през 1960 г. ? ид.ч. впоследствие, през 1967 г. е станала предмет на разпореждане от страна на първоначалния собственик М. В. в полза на А. В. /наследодател на първите четирима ответници/ и ответника С. В.. Действително, в случая не е посочено, дали се търси установяване на собствените права на ищеца или установяване със сила на пресъдено нещо, че спорните идеални части не принадлежат на ответниците /според задължителните постановки на ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/13 г. на ОСГТК на ВКС, отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за собственото си право/. Независимо от това, не е налице нередовност на исковата молба, доколкото при наличие на възможност да се предяви както положителен, така и отрицателен установителен иск за собственост, при неяснота в това отношение на петитума същият следва да се тълкува в полза на по-интензивната правна защита, каквато представлява искът за установяване на собствените права, а в този смисъл е и редакцията на чл. 124, ал. 1 ГПК, където законодателят е регламентирал исковете за установяване съществуването на собствените права преди тези за тяхното отричане у противната страна по спора.
По изложените съображения следва да се приеме, че съдът е надлежно сезиран с положителен установителен иск за собственост с предмет претендираната от ищеца ? ид.ч. от процесния имот в [населено място], с оглед на което на ищеца не са се дължали указания за поправяне на исковата молба и съответно тяхното неизпълнение не е основание за връщането й, с оглед на което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото- върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на Определение № 387/ 04.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 159/2014 г. на Варненски окръжен съд, ГО.
ОТМЕНЯ Определение № 387/ 04.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 159/2014 г. на Варненски окръжен съд, ГО и потвърденото с него Определение № 16346/ 05.11.2013 г. по гр.д.№ 15083/2013 г. на Варненски районен съд, ГО, 30 състав и
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания относно предмета на предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: