8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 06.04.2020год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1396 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби против различните части на осъдителното въззивно решение № 23 от 18.01.2019г. по в.т.д. № 634/2018г. на Апелативен съд – Варна.
Касаторът УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА” атакува въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение № 637 от 10.08.2018г. по т.д.№ 1629/2017г. на Окръжен съд – Варна, е уважен предявеният на основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД осъдителен иск от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ” срещу болничното заведение за сумата от 112 042 лева, претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012г. на отпаднало основание, след отмяна на класирането на участниците в конкурс, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г., до окончателното й изплащане. Намира въззивното решение за неправилно. В касационната жалба е изложено становище, че отмяната на издадения индивидуален административен акт – решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” по чл.29, ал.3 ЗННИ няма действие спрямо процесния договор. Не споделя становището на съда, че с отмяната на ИАА е отпаднало основанието за сключване на договора за финансиране, както и определените с акта съществени елементи на същия (размер на финансирането, цели, лице, с което да се сключи), тъй като: по време на сключване на договора е било налице напълно годно основание за сключването му. След сключването на договора, макар и предпоставка за неговото сключване да е именно ИАА, възниква самостоятелно облигационно отношение между страните и всяка промяна в основанието за неговото сключване би следвало да бъде съобщавана на контрагента – в случая УМБАЛ „Света Марина” ЕАД и Фондация „Познание за морето”. Счита, че към момента на сключване на договора решението за класиране е било валидно и фактическият състав напълно успешно е бил завършен с подписване на договора. Претендира разноски за трите инстанции.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси, за които поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда:
1.„В случай, че е налице валидно сключен договор въз основа на отменен впоследствие индивидуален административен акт, следва ли административният орган да уведоми страните по договора за тази отмяна и да отправи искане за прекратяване на договора на това основание в изпълнение на съдържаща се клауза в сключения между страните договор?“;
2.„В случай, че след сключване на договор въз основа на индивидуален административен акт за класиране, липсва уведомяване от страна на възложителя за неговата отмяна и е налице добросъвестно изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, може ли отмяната да произведе обратно действие по отношение на сключения договор?“;
3.„Има ли значение добросъвестното поведение на изпълнителя по сключен договор въз основа на индивидуален административен акт за прилагане на правилото за обратно действие при последваща отмяна на този акт и дали в този случай правилото намира приложение?“;
4. „Има ли отмяната на индивидуалния административен акт пряко и достатъчно само по себе си действие върху правата и задълженията на страните по договора и основанията за реституция на даденото по него и има ли значение поведението, т.е. изправността на изпълнителите?“;
5.„Нарушен ли е принципът на правната сигурност в случай, че изправна страна по договор бъде задължена да върне даденото по същия, което правомерно е разходвала, при условие, че нито е участвала, нито е била уведомена за открита процедура по отмяна на индивидуалния административен акт, послужил като основание за сключване на договора, с оглед на което е продължила да изпълнява задълженията си по него?“;
6. „Нарушен ли е принципът за справедливост в случай, че със своето недобросъвестно поведение едната страна е станала причина за отпадане на договора с обратна сила и вследствие на това тя не търпи санкция, а черпи права, като й се присъжда възстановяване на суми, правомерно преведени на другата страна?“;
7. „Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защита на правните очаквания отмяната на индивидуален административен акт да води автоматично до отмяната на правните последици само за една от страните по действащ договор?“;
8. „Следва ли да се вземе предвид при решаване на въпроса за обратното действие на отмяната на индивидуален административен акт, послужил като основание за сключване на договор, недобросъвестното поведение на едната страна по него, което недобросъвестно поведение е станало причина за отмяната му?; Има ли право в този случай неизправната страна да получи възстановяване на правомерно преведени на изправната страна суми?“
9. „Може ли отмяната на индивидуален административен акт да преуреди и/или да отмени възникнало задължение за заплащане на конкретна сума при наличието на действащ договор между две страни?“
10. „Намира ли приложение институтът на неоснователното обогатяване и в частност третата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД, когато между страните има действителен и неразвален договор?“
11. „Приложим ли е институтът на чл.55, ал.1 от ЗЗД в случаите на отмяна на индивидуален административен акт, който е послужил като основание за сключване на договор, когато по силата на сключения договор едно юридическо лице е извършило плащания на друго юридическо лице?“
12. „Допустимо ли е реализиране на кондикционен иск за неоснователно обогатяване, поради отпаднало основание за договор с продължително или периодично действие, относимо към заплатените договорно установени парични задължения до датата на отпадане на основанието?“
13. „Има ли отмяната на индивидуалния административен акт послужил за основание за сключване на договор действие на акт, равнозначен на унищожаване или разваляне на договора?“
14. „Какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора?“;
15. „Има ли пряко и непосредствено действие отмяната на индивидуалния административен акт върху правата и задълженията на страните по договора и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?“;
16. „Допустимо ли е въззивният съд да въведе за пръв път с решението си юридически факт, който не е обявил за служебно известен на страните, при условие, че никой от ответниците не е бил участник в производството по постановяване на този юридически факт?“;
17. „Има ли качеството на трето добросъвестно лице изправна страна по договор, сключен въз основа на индивидуален административен акт, при последващата му отмяна и приложим ли е институтът на чл.105 от АПК в този случай?“.
Касаторът се позовава се на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответната страна по жалбата и ищци по делото, ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, в писмен отговор оспорват жалбата. Намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
Касаторът Фондация „ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО” атакува въззивното решение в частта, в която, след частична отмяна на решение № 637 от 10.08.2018г. по т.д.№ 1629/2017г. на Окръжен съд – Варна е уважен предявеният на основание чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД осъдителен иск от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ” срещу фондацията за сумата от 27 958 лева, претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012г. на отпаднало основание след отмяна на класирането на участниците в конкурса, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до окончателното й изплащане. Намира същото за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласен е, че с влизане в сила на заповед № РД 09-122/11.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и науката е отпаднал административният елемент от сложния фактически състав на правоотношението и административният акт – решението на ИС на ФНИ, е отменен от момента на издаването му, при което действието на административният акт е отпаднало с обратна сила. Счита обаче, че процесната заповед няма отношение към договора и породените с него –гражданско-правни последици. Намира, че веднъж възникнал валидно, договорът поражда целените с него изцяло гражданско-правни последици. Отношенията, които възникват след сключване на договора, са отношения между равнопоставени страни, а не отношения на власт и подчинение. Претендира направените разноски.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси, за които поддържат, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда:
„І.1/ Какви са правните последици на сключения договор по чл.29, ал.4 от ЗННИ (редакция към ДВ, бр.83 от 22.10.2010г.) – гражданскоправни или административноправни?; По кой ред следва да се уредят отношенията по предоставянето и ползването на финансова помощ – по общите правила на гражданското право или по правилата на административното право?; Твърди се постановяването му в противоречие с Решение № 66 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр.дело № 60146/2016 г., IV г.о., ТК, решение № 17 от 23.03.2017Г. по гр. д. № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г. о.;
ІІ.1/ При договор за научна субсидия, сключен по реда на чл.29 от ЗННИ (в редакцията му към 2012г), с отпадането с обратна сила на административноправния елемент (решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“), в резултат на който договорът е сключен, отпада ли с обратна сила и основанието за сключване на договора за финансиране, при условие, че същият вече е породил гражданско-правните си последици?;
ІІ.2/ Когато договорът по чл.29, ал.4 от ЗННИ (редакция към ДВ, бр.83 от 22.10.2010г.) е породил гражданско-правните си последици, в резултат на което страните са осъществили насрещните си престации, при отпадането с обратна сила на административно-правния елемент, който е бил основание за сключване на договора, отпада ли и основанието за извършване на плащането?;
ІІ.3/ Отмяната на ИАА, въз основа на който по силата на закон е предвидено сключването на договор, произвежда ли обратно действие и по отношение на гражданскоправните отношения, възникнали между страни преди неговата отмяна?;
ІІ.4/ Обратното действие на отмяната на един ИАА засяга ли и онези правоотношения, които са учредени, развили са се и са се погасили, поради надлежно изпълнение през периода на законосъобразно действие на отменения ИАА?;
ІІ.5/ Какви са правните последици на сключения договор по чл.29, ал.4 от ЗННИ (редакция към ДВ, бр.83 от 22.10.2010г.) – гражданскоправни или административноправни?; По кой ред следва да се уредят отношенията по предоставянето и ползването на финансова помощ – по общите правила на гражданското право или по правилата на административното право?;
ІІ.6/ В кой момент завършва фактическият състав по сключване на договор за научно финансиране, при условие, че административният акт, послужил като основание за сключването му, е влязъл в сила – в момента на сключването на договора или в друг момент?; При условие, че фактическият състав се счита за завършен в момента на сключване на договора, договорът съществува ли самостоятелно или е обвързан с наличието на административно-правния елемент до изчерпване на целия предмет на договора?;
ІІ.7/ Когато основанието за сключване на един договор е влязъл в сила индивидуален административен акт, който определя страните и размера на субсидията и в резултат на това договорът е сключен и е породил правни последици, (в резултат на които всяка една от страните валидно е изпълнила своите права и задължения), съществуването на договора обвързано ли е от стабилитета на административния акт, послужил като основание за сключването му или след като се сключи в резултат на влязъл в сила административен акт договорът придобива самостоятелно съществуване и основанието за вече възникналата облигационна връзка е самият договор, чието действие може да бъде преустановено само чрез предвидените от гражданското право хипотези – разваляне, унищожаване или прекратяване?;
ІІ.8/ Приложимо ли е по аналогия Постановление № 1/1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, въз основа на което да се приеме, че отмяната на влязъл в сила административен акт (аналогично на отмяна на съдебен акт, послужил като основание за имуществено разместване), който е бил предпоставка за сключване на договор за финансиране по ЗННИ, обуславя връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1 предл. З-то от ЗЗД, при условие че административният акт няма временен характер, по отношение на него не е било допуснато предварително изпълнение и договорът е породил целените с него правни последици?”;
Касаторът се е позовал на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 (по въпрос І.1) и по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК (по всички останали въпроси), както и на основанието по ал.2, предл. трето ГПК.
Ответната страна по жалбата и ищец по делото, ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, в писмен отговор оспорват жалбата. Намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, съответно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено от въззивния съд, че ответниците по делото УМБАЛ „Света Марина” и Фондация „Познание за морето” са участвали в конкурс за финансиране от Фонд „Научни изследвания“ на фундаментални научни изследвания за 2012г. с проектно предложение в направление медицина на приоритетната област „здраве и качество на живота“. Предложението им, регистрирано с вx. № FFNNlPO–12–01078 е класирано като одобрен проект в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление“ с решение по т. 1 от протокол № 11 на заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“, проведено на 9.11.2012г., което било утвърдено от председателя на ИС на ФНИ с бюджет по проекта, намален до 200 000 лева, от които за първия етап авансово плащане в размер на 140 000 лева. След плащанията от първия етап на финансирането, класирането на проектите било отменено със заповед № РД 09-122 / 11.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и науката с мотиви за допуснати нарушения при провеждане на конкурсната процедура в работата на конкурсната комисия. В случая причината за отмяна на решението на Изпълнителния съвет, послужило като основание за сключване на процесния договор, извършено със заповед № РД-09-122 от 11.02.2013 г. на министъра на образованието и науката, потвърдена с решение по адм. д № 3281/13 г. на ВАС, е допуснатото нарушение от ФНИ при определяне направленията за финансиране – мултидисциплинарното и в педагогическата сфера, при което се е стигнало до незаконосъобразно разширяване предмета на конкурса и с това е опорочена цялата процедура досежно двете допълнително определени приоритетни направления.
От събраните по делото доказателства съдът е установил по безспорен начин факта на наличие на договорни отношения между страните, заплащане на договорените суми за първия етап на финансиране, изпълнение на поетите с договора задължения от изпълнителите и депозиране на отчетите за изпълненото. Посочил е, че спорът между страните се концентрира върху последиците от издадената заповед №РД09-122 / 11.02.2013 г. на министъра образованието, младежта и науката, с която е отменено класирането на проектите, издадена по реда на чл.99, т.1 АПК.
За да постанови отменително-осъдителното си решение, апелативният състав е приел, че с отпадане правните последици на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за определяне на подлежащите на финансиране проекти, както и условията за финансирането им, фактическия състав по сключване на процесния договор остава незавършен и като такъв не може да породи целените правни последици. Отпаднало е основанието за сключване на договора за финансиране, както и определените с акта съществени елементи на същия /размер на финансирането, цели, лице, с което да се сключи договора/, поради което няма основание за получаване на изплатените по него суми, респ. не може да се обоснове извод за наличие на основание за задържането им.
В мотивната част на атакуваното решение решаващият състав е пояснил, че решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл.29, ал.3 ЗННИ по естеството си е индивидуален административен акт- волеизявление на административен орган насочен към създаване на права и задължение в полза на определено лице, който е абсолютна предпоставка за сключване на процесния договор за финансиране по чл.29, ал.4 ЗННИ, като определя неговите условия и лицата, одобрени за финансиране. Същевременно сключването на процесния договор е резултат от осъществяване на смесен фактически състав, като последиците на същия настъпват при наличие на всички негови елементи. Също така е възприел и трайно установената съдебна практика, че влязлото в сила решение/определение, с което е отменен общ или индивидуален административен акт има обратно действие /решение по г. д. № 1745/2016 г. на ВКС, ІV г. о. /. Посочил е, че единственото изключение от това правило е предвидено само за подзаконовите нормативни актове /чл.195 АПК/.
Съдът е приел, че фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД е приложим и когато с обратна сила отпада някой от съществените елементи на договорното правоотношение, както и при извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на предвидените извънредни способи за отмяна /ППВС 1/79г/. Още повече, че в процесния случай е налице невъзможност за завършване на фактическия състав по сключване на договора с издаване на последващо решение за класиране на проектни предложения за финансиране от Фонд „Научни изследвания“ по направления „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“, предвид констатираните нарушения и недопустимост на финансирането в посочените области, поради което и сделката за процесния проект няма да може да породи правните си последици. Съдът, след като е намерил, че когато отмяната на акта има ретроактивно действие, то заплатеното подлежи на връщане, е приел предявените искове за главниците са основателни и ги е уважил. Счел е, че с отмяната на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за класиране на подлежащите на финансиране проекти не са налице основания за запазване на последиците от извършените по договора плащания. Също така не са налице основания за задържане на получените суми и на основание чл.105 АПК, поради добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, тъй като посочената разпоредба е относима към правата на „третите добросъвестни лица“, а ответниците по делото имат качеството на страни по договора. От друга страна, добросъвестното изпълнение на поетите задължения е относимо единствено към прекратяване на правоотношението между страните занапред.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
В съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС съдът е приел, че при възлагане при финансиране е налице сложен фактически състав, състоящ се от административен /ИАА/ и гражданскоправен елемент /договор/, като отмяната на ИАА има обратно действието и отпадането на един от елементите от сложния състав води до отпадане на основанието за заплащане на суми по облигационното правоотношение. Противно на тези изводи на решаващия състав, голямата от част от въпросите на жалбоподателите се основава на твърдение, че източник на облигационното правоотношение е само сключения договор. Съгласно задължителната практика на ВС – Постановление № 1 от 1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, фактическият състав на чл.55, ал.1 предл. трето ЗЗД не включа елемента „добросъвестност“ на изпълнението, така както се поддържа в част от въпросите на касаторите. Доколкото приетото от въззивната инстанция е в пълно съответствие с практиката на ВКС, при липса на изменения на закона или на обществените отношения, налагащи промяна на практиката, не намира проявление не само основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.105 АПК е с адресат трети лица, каквито не са ответниците по делото, страни по административната процедура по сключване на договора, като разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В случая се касае до финансиране на проекти на ответниците, които не попадат в рамката за финансира, поради което за изпълнението им те не могат за търсят заплащане. Налице е и смесване от ответниците на фактическите състави на чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Независимо от изхода на спора, на ищеца – ответник по касация, не мога да се присъдят разноски, тъй като липсват доказателства за извършването им.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НE ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 18.01.2019г. по в.т.д. № 634/2018г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.