О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 07.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5882 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по молбата вх. Nо 15422 / 19.05.2015 година на И. В. И. и Я. Т. И. , и двамата от [населено място] с искане за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на Решение / без посочен номер и дата / по гр.д. Nо 2512/2013 година на ОС-Варна , като със заявеното крайно искане, поддържайки , че е нарушено правото на защита на двамата молители да участват до края на исковия процес по чл. 108 ЗС , се иска отмяна на Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о.
С молбата за отмяна се поддържат доводи за незаконосъобразност на решението на въззивния съд- Апелативен съд- В. след като искането им за присъединяване към въззивната жалба на М. Д. П. , в нарушение на процесуалния закон чл. 265 ГПК, е оставено без уважение, с мотиви, че не са реализирали правото си на самостоятелна въззивна жалба. Твърди се , че отказът на съда е довел до нарушаване на правото им на участие по делото, основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ГПК , състав на ВТОРО отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Разпоредба на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК се визират три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато 1./ страната е била лишена от възможността да участва по делото, 2, /или не е била надлежно представлявана или 3./ когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Молителите поддържат , че е налице нарушение на правото им на участието по дело, образувано по въззивна жалба на другар в процеса , чието решение по същество искат да бъде отменено по реда на производството по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, с довод, че двамата молители са били другари в производството по заявения срещу тях иск по чл. 108 ЗС заедно с ответника М. П., апелативният съд – в правомощията си на въззивна инстанция в производство , образувано по въззивната жалба на М. П., е отказал да бъдат присъединени жалбоподатели на основание чл. 265 ГПК, а състав на ВКС е отказал да се произнесе по законосъобразността на този отказ с мотив, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване след като решението на въззивния съд по същество е постановено.
Настоящият състав на ВКС намира , че въпреки посоченото разминаване на номерата на посочените дела в титулната част и в крайно искане / петитум/ на молбата за отмяна , и с оглед твърденията на молителите в рамките на кой исков процес считат , че е нарушено правото им на участие по делото и искат отмяна на постановеното решение без тяхно участие , че е поисканата отмяна е на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о.
Само в хипотезата , че се иска отмяна на Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о. , може да бъде направен извод , че подадената молба за отмяна с дата на регистрация от 19.05.2015 година , е заявена при спазен процесуално – преклузивен срок , визиран с чл. 305 ал.1 т.5 ГПК .
Като необжалвани от страна на ответниците И. И. и Я. И. Решение No 300 от 28.02.2014 година и Решение No 547 от 10.04.2014 година по чл. 250 ГПК, постановени по гр. д. No 2512/2013 год. по описа на ОС-Варна по иска на З. Г. Г. от [населено място] по чл. 108 ЗС , последните са влезли в сила през 2014 година.
Молба за отмяна на молителите И. И. и Я. И. е процесуално недопустима по следните съображения:
За да се приеме , че молителите разполагат , съгласно нормата на закона/ чл. 304 ГПК/ , с правото да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение, същите следва да са обвързано от силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Обвързваща сила на съдебното решение без съмнение се разпростира по отношение на лицата , участвали като главни страни в производството, така и спрямо лицата посочени в чл. 216 ал.2 ГПК т.е. казано с дефиницията на закона , които макар и да не са били страна по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановения съдебен акт защото с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда следва да бъде еднакво за всички необходими другари.
В настоящия случай молителите И. И. и Я. И. са участвали в производството по делото , наред с лицето М. Д. П. като главна надлежна страна в процеса в първоинстанционното производство. Постановеното от първата инстанция решение има осъдителен диспозитив само по отношение на ответника М. П. като същата е осъдена да предаде владението на имота , който държи без основание, на основание чл. 108 ЗС. По отношение на отвениците И. И. и Я. И., в т.ч. и спрямо ответника М. П., първата инстанция е постановила общ установителен диспозитив, еднакъв по съдържание за всеки един от тях, в качеството им на другари в процеса по силата на обективно съединените искове за собственост базиран на общ правопораждащ факт, по искът за собственост. Въззивна жалба от страна на И. И. и Я. И. не е подадена.
Тези данни налагат извод , че влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС спрямо М. П./ след като е потвърдено от въззивната инстанция и недопуснато до обжалване пред ВКС/ не разпростира изпълнителната си сила по отношение на неучаствалите във въззивното производство обикновени другари – молители по делото.
Ето защо не може да бъде прието, че сме в хипотеза , при която съпътстващата силата на присъдено нещо – а именно изпълнителната сила при осъдителните искове , разпростира действието си в правната сфера на молителите на основание правилата на необходимото другарството в процеса, доколкото същите в нарушение на процесуалните правила не са взели участие в съответния етап на процеса и им дава основание да се считат за заинтересовани лица по см. на чл. 304 ГПК.
Дори и да се приеме , че молителите следва да бъдат считани като заинтересована страна по см. на закона , не може да се приеме , че са налице предпоставките на чл. 307 ГПК за допускане разглеждане на молбата им за отмяна по същество.
С процесуалното право на въззивно обжалване разполага всяка една от страните по първоинстанционното производство, независимо дали е главна или подпомагаща страна. Както правото на иск, така и правото на обжалване предполага правен интерес, т.е. това процесуално право принадлежи на неудовлетворената от правния резултат страна. Упражняването на правото на въззивно обжалване е предоставено на волята на неговия носител. В съответствие с диспозитивното начало, защитата във въззивната инстанция може да се даде само на онази страна, която надлежно е сезирала въззивния съд в предметната рамка , обусловена от въззивната жалба.
За въззивния съд е налице задължението служебно да конституира като страна във въззивното производство само необходимите другари на обжалващия. По отношение на обикновените другари ,необжалвали решението на първата инстанция , въззивният съд има само задължението да им съобщи за подадената въззивна жалба и ако същите желаят да упражнят процесуалното си право , да се присъединят към въззивната жалба на обжалвалия другар.
Съгласно запазилите приложимостта си разяснения на т.9 на ТР 1/ 2001 год. по т.д. No 1/2000 година на ОСГК на ВКС, за разлика от хипотезите на необходимо другарство, в които подаването на въззивна жалба от единия другар ползва и останалите необжалвали другари в процеса като запазва и за тях висящността на правния спор в предметната рамка на обжалването поради необходимостта съдебното решение да бъде еднакво за всички.
При обикновеното другарство решението следва да се базира на общ за всички факт, но може да е различно спрямо всяка една от страните. Ето защо и участието на необжалвалите другари във второинстанционното производство е въпрос на личен избор в хипотезите на упражнената процесуална възможност искът изначално да е предявен от няколко лице или срещу няколко лица.
Правото на въззивно обжалване се осъществява и едновременно погасява с постановяване на въззивното решение. По делото няма спор , че искането на молителите И. И. и Я. И. да се присъединят към въззивната жалба на обжалвалия осъдителното решението на първата инстанция по чл. 108 ЗС М. П. на основание чл. 265 ГПК е отказано, със спорния довод от гл.т. на настоящия състав, че като необжалвали решението в установителната му част , нямат интерес да се присъединят към въззивна жалба , което обжалва решение на съда, съдържащо осъдителен диспозитив. Проверката на законосъобразността на отказа на апелативният съд , поискана по пътя на обжалването от И. И. и Я. И. , е произнесена с Определение No 108/ 23.04.2015 год. по ч.гр.д. No 1242/2015 год. на ВКС- I г.о.
Искането отмяна по реда на чл. 303 ал.1 т.5 предл.1-во ГПК на вече влялото в сила решение , постановено по отношение на М. П. по чл. 108 ЗС, без участието на И. И. и Я. И. като страни пред втората инстанция , е процесуално недопустимо, след като се базира на твърдение за допуснато нарушение на процесуални правила гарантиращи участието им по делото- чл. 265 ГПК, при наличието на Определение No 108/ 23.04.2015 год. по ч.гр.д. No 1242/2015 год. на ВКС- I г.о. , като хипотезата е аналогична на тази, когато едно и също нарушение на процесуалните правила се релевира в касационната жалба като основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК, а след това същото основание се релевира и като основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
Отмяната на влезлите в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК е уредено като производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решение, доколкото същите са постановени при порок, от категорията на тези лимитативно посочени в закона. Ако страната е имала самостоятелен път на защита/ по реда на обжалването/ да се защити срещу порока и е изчерпала – очевидно неуспешно този път на защита , отмяната на същото основание е недопустима.
В конкретния случай молителите И. И. и Я. И. са обжалвали определението на апелативният съд , с което е отказано констититуирането им като страна по делото пред състав на ВКС, поради което, при получения неудовлетворителен резултат от обжалването, не може същото нарушение да се релевира като отменително основание в производство по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
За да бъде разгледан проблема за допустимостта на инициираното от И. В. И. и Я. Т. И. отменителното производство , настоящият състав намира , че в конкретния случай лицата принципно нямат правен интерес , разбиран като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване процесуалното правото на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, от конкретното производство тъй като да бъде отменено атакуваното съдебно решение при едно ново разглеждане на делото, същите , при липса на въззивна жалба както срещу Решение No 300 от 28.02.2014 година и Решение No 547 от 10.04.2014 година по чл. 250 ГПК, постановени по гр. д. No 2512/2013 год. по описа на ОС-Варна , не биха могли да получат по благоприятен резултат от този, по решенията.
По изложените съображения, молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по отмяна се прекрати.
Ето защо , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх. Nо 15422 / 19.05.2015 година на И. В. И. и Я. Т. И. , и двамата от [населено място] с искане за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на Решение / без посочен номер и дата / по гр.д. Nо 2512/2013 година на ОС-Варна , постановено по отношение на М. Д. П. по чл. 108 ЗС , и потвърдено с Решение No 149 от 08.10.2014 година по гр.В.д. No 297/2014 год. на АС-Варна, влязло в сила с постановяване на Определение по чл. 288 ГПК от 23.04.2015 година по гр.д .No 1243/2015 год. на ВКС- II г.о. , като процесуално недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството за отмяна, образувано по гр.д. Nо 5882 / 2015 година на ВКС- II г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в седмодневен срок от съобщението до страната , че е изготвено и обявено пред друг тричленен състав на ВКС по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на заинтересованата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ;
ЧЛЕНОВЕ :