Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София,08.04. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 1764 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр. чл.262,ал.2,т.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на С. Г. И. и К. Г. И. срещу определение № 14 /13.01.2014 г по възз. гр.д. д. № 837 /2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната въззивната им жалба срещу решение от 10.05.2013 г. по гр.д. № 848 /2011 г. на РС Пирдоп по извършване на делба поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване в размер на 2027.59 лева.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е порочно поради нарушаване на чл.8 и чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (нататък и Тарифата за д. т.), според които таксите в делбеното производство се събират при приключването им и че съгласно чл.18 вр. чл.16 от Тарифата са дължали държавна такса в размер на 25 лева.
Насрещната страна Н. И. М. твърди в писмен отговор, че частната жалба е неоснователна, т.к. дължимата държавна такса е в размер на половината от тази, за която са осъдени частните жалбоподатели от първоинстанционния съд при извършването на делбата върху размера на дяловете им и за отхвърлените им претенции по сметки и че окръжният съд законосъобразно е върнал въззивната жалба след като нередовностите не са отстранени в определения за това срок.
Настоящият състав намира двете частни жалби за допустими : подадени са срещу подлежащо на обжалване определение, в срок, от страни по делото, които имат правен интерес от обжалване.
По основателността на частните жалби :
Обжалваното въззивно решение е по извършване на делба и съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските по извършването на делбата съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове (по претенциите по сметки) – разноските се определят по чл.78 ГПК – дължат се съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Съгласно чл.72 и чл.71 ГПК се дължи държавна такса по всеки отделен иск, а цената на оценяемите искове се определя от чл.69,ал.1 ГПК. Съгласно чл.8 от Тарифата за д.т. по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете (на всеки отделен дял) и съгласно т.1 се събира 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
В случая първоинстанционният съд е осъдил С. Г. И. да заплати държавни такси в размер на 722.29 лева – върху стойността на дяла, както и 115.18 лева и 30 лева по отхвърлените и претенции по сметки и е осъдил К. Г. И. да заплати държавни такси в размер на 722.29 лева – върху стойността на дяла, както и 30 лева по отхвърлените му претенции по сметки. Или 867.47 лева за С. И. и 752.29 лева за К. И..
В. съд е определил държавна такса в размер на 2027.59 лева общо за двамата жалбоподатели и е върнал въззивните жалби поради невнасянето на таксата след указания в определения и продължен срок.
Настоящият състав намира указанията за незаконосъобразни : всеки един от двамата жалбоподатели дължи отделна държавна такса за въззивната си жалба, съответно не дължи държавна такса за въззивната жалба на другия и въззивният съд не е определил таксите правилно, а в по-висок размер.
С оглед приетите от съда пазарни цени на двата недвижими имота – 47 440 лева и 97 000 лева и делбените части на С. и К. в размер на 1 /8 ид.ч. д.т. по извършване на делбата е в размер на 4 на сто от 144 440 лева или по 722.20 лева, д.т. по първия иск на С. за сумата 2 879.64 лева е в размер на 115.18 лева и д.т. по всеки от другите искове на двамата е по 50 лева. Или за С. И. – 887.38 лева и за К. И. – 772.20 лева.
При обжалване на цялото първоинстанционно решение по извършване на делбата всеки един от двамата съделители – С. И. и К. И. дължи държавна таса по въззивната си жалба съгласно чл.18 от Тарифата за д.т. в размер на 50 на сто (половината) от горните суми – 443.69 лева и 386.10 лева. Никой не дължи д.т. по жалбата на другия.
В. съд не е определил д.т. по въззивните жалби правилно – поотделно и в дължимия размер, а общо и в по-висок размер и е дал неправилни указания за плащането им. Поради което и определението му за връщане поради неизпълнение на указанията е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, макар и не по напълно неоснователните доводи на частните жалбоподатели, че дължат проста такса в размер на 25 лева..
На основание чл.278,ал.2 ГПК следва да бъде определена държавната такса по въззивната жалба на всеки един двамата въззивни жалбоподатели и да им бъде указано в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена държавна такса по въззивните им жалби – за С. И. – в размер на 443..69 лева и за К. И. – 386.10 лева.
Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 14 /13.01.2014 г по възз. гр.д. д. № 837 /2013 г. на Софийски окръжен съд Вместо това постановява:
Определя държавна такса по въззивната жалба на С. Г. И. в размер на 443..69 лева и държавна такса по въззивната жалба на К. Г. И. в размер на 386.10 лева.
Преди връщането на делото да се укаже на С. Г. И. и К. Г. И., че в едноседмичен срок от съобщение следва да представят по гр.д. № 837 /2013 г. на Софийски окръжен съд доказателства, че са платили определената им държавна такса и че в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.