О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.201
гр.София, .01.03. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1025/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Т. Д. от гр. П. е подала касационна жалба вх. № 2* от 02.07.2009 год. срещу въззивното решение № 224 от 13.05.2009 год. по в.гр.дело № 970/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 699 от 29.06.2006 год. по гр.дело № 138/2005 год. на П. районен съд в частта, за отхвърляне на иска за делба на масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м., построена в груб вид в имот № 0* по КВС на землището на с. И., обл. Пазарджик и е допусната съдебна делба на същата сграда при дялове: за Г. К. И. – 45.94/100 ид.ч. и за Л. Т. Д. – 54.06/100 ид.ч. В о станалата част, с която е отхвърлен иска за делба на стопанска сграда на площ от 135 кв.м. в същия имот № 0* първоинстанционното решение е оставено в сила.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на едноетажната сграда от 135 кв.м. и се иска обезсилването му. В частта, с която е допусната делба на жилищната сграда, срещу решението се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 58 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5534/2007 год. ІІІ г.о., решение № 1* от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3338/2007 год. ІV г.о. и решение № 932 от 31.10.2008 год. по гр.дело № 4144/2007 год. І г.о. и б/ недопустимо е да се учредява право на строеж, без да бъде конкретизирано, поради което ищецът е трето лице и следва да бъде изключен от делбата на четирите годни обекта /първи етаж от 152 кв.м., втори етаж от 97.31 кв.м. и трети етаж от 39.23 кв.м. от триетажната сграда с РЗП от 288.54 кв.м. и едноетажна сграда от 135 кв.м./, тъй като според жалбоподателката собствениците на земята са придобили по приращение и построеното върху нея.
Ответникът по касация Г. К. И. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
По делото е безспорно, че страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 15.11.1992 год. е бил прекратен с влязло в сила на 26.01.2004 год. по гр.дело № 1150/2003 год. на П. районен съд. По време на брака бащата на жалбоподателката извършил в нейна полза дарение с нотариален акт № 81, т.V, нот.дело № 1* от 27.04.1994 год., по силата на което тя придобила ? идеална част от имот пл. № 170 в кв.27 по обезсиления план на с. И. от 1921 год./идентичен с имот № 0* по КВС на селото/, целият с площ 5.717 кв.м. С нотариалния акт страните се споразумели и за начина на реално ползване на съсобствения имот, като за надарената била отредена западната половина от имота, а едновременно с това дарителят Т. Р. Д. учредил в полза на дъщеря си и право на строеж в ползваната от нея половина от имота на „каквото пожелае строителство, разрешено от съответните нормативни разпоредби”. Прието било, че в западната половина на имота били построени в груб вид една двуетажна жилищна сграда с площ 152 кв.м. и една двуетажна стопанска постройка с площ 135 кв.м., като в строителството със средства и труд участие взели и двамата съпрузи. Въззивният съд приел, че двуетажната жилищна сграда е станала съпружеска имуществена общност, като намерил за неоснователно възражението на жалбоподателката, че тази сграда е придобита по давност от третото лице Т. Р. Д. Според въззивната инстанция, уговорката в нотариалния акт от 27.04.1994 год., че надарената ще има право на строеж в ползваната от нея половина от имота „за каквото пожелае строителство, разрешено от съответните нормативни разпоредби” не е нищожно като неконкретизирано по обект, тъй като по делото било установено, че именно въз основа на него и в изпълнение на нормативните разпоредби била построена процесната сграда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението и посочените решения на състави на ВКС жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на върховната съдебна инстанция по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС или на решения на ВКС, постановени по реда на чл.280 ГПК.
Липсва и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
При новото разглеждане на делото след отмяната на първоначално постановеното въззивно решение № 277 от 02.05.2007 год. по в.гр.дело № 832/2006 год. с решение № 1* от 10.12.2008 год. по гр.дело № 3506/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., съставът на П. окръжен съд се е съобразил със задължителните указания по приложение на материалния закон – чл.218з, ал.1, изр.второ ГПК/отм./, съгласно които отстъпеното с нотариален акт № 81/27.04.1994 год. от бащата на жалбоподателката – Т. Р. Д. право на строеж, което да осъществи в ползваната от нея западна половина на имота „за каквото пожелае строителство, разрешено от съответните нормативни разпоредби”, не е нищожно като неконкретизирано по обект, доколкото от данните по делото категорично се установява, че въз основа на него и в изпълнение на нормативните разпоредби е построена процесната сграда.
Освен че е съобразено с отменителното касационно решение, въззивното решение не противоречи и на представените с изложението за допускане на касационно обжалване актове на Върховния касационен съд, а именно: решение № 58 от 03.02.2009 год. по гр.дело № 5534/2007 год. ІІІ г.о., решение № 1* от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3338/2007 год. ІV г.о. и решение № 932/2008 год. І г.о. е прието, че одобряването на архитектурния проект за бъдещата сграда след учредяване на суперфицията само по себе си не е основание за нищожност на договора за учредяване право на строеж, като е достатъчно бъдещата постройка да е била определена по вид, обем, размер, площ и етажност и няма пречка архитектурният проект да бъде одобрен лед подписване на договора. Решение № 1* от 03.11.2008 год. по гр.дело № 3338/2007 год. ІV г.о. пък е израз на последователно провежданото в практиката на върховната съдебна инстанция разбиране, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора, като построеното извън тези рамки /етажи, площи/, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение от собственика на терена /срвн. така решение № 602 от 26.06.1993 год. по гр.дело № 165/1992 год. І г.о. и решение № 980 от 12.12.1994 год. по гр.дело № 781/1994 год. І г.о./. Решение № 58 от 03.02.2009 год. по гр.дело№ 5534/2007 год. ІІІ г.о. е имало предвид хипотеза на изградени постройки върху съсобствен имот на единия съпруг и неговата сестра, без да е било отстъпено право на строеж от единия съсобственик в полза на другия. Прието е, че липсата на учредена суперфиция между съсобствениците, която да обори презумпцията по чл.92 ЗС води до извод, че сградите са станали собственост на собствениците на терена – придобиването им по приращение се подчинява на режима на съсобствените вещи по чл.30 и сл. ЗС във връзка с чл.92 ЗС.
Очевидно е, че и трите решения на Върховния касационен съд, на които се позовава жалбоподателката, не са относими пряко към настоящия казус. В тях не е прието, че липсата на конкретизация на отстъпеното суперфициарно право по вид, обем, размер, площ или етажност води до нищожност на сделката за учредяването му. В зависимост от фазата, в която се намира проектирането на новата сграда, която ще се построи, са възможни различни редакции на нотариалния акт за учредяване право на строеж – такива, които подробно следват описанието на обекти въз основа на одобрен идеен проект за бъдещата сграда, както и такива на описание в най-широк смисъл, напр. „да построи жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект”. Във втория случай обемът на прехвърлените права ще се уточни от съдържанието на един бъдещ административен акт.
В обобщение, не е налице нито една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за настоящото производство в размер на 500/петстотин/лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224 от 13.05.2009 год. по в.гр.дело № 970/2009 год. на П. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 02.07.2009 год. на Л. Т. Д. от гр. П., ул.”Г” № 1, вх. А, ап. № 1.
Осъжда Л. Т. Д. с посочен адрес, да заплати на Г. К. И. от гр. П., ул.”М” № 1 сумата 500/петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: