О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 201
София, 13.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1182/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Н. от [населено място] против решение № 107/01.06.2011 год. , по гр.д. № 439/2010 год. на Ямболския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 512/16.09.2010 год. по гр.д. № 1805/2010 год. на Ямболски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката срещу [община] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на извършеното със заповед №РД 02/0183/04.05.2010 год. на Кмета на [община] уволнение , възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на ЦДГ №12 „З.” и присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставането и без работа вследствие незаконно уволнение в общ размер на 5672 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение,с което предявените искове да бъдат уважени,евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация – [община] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно касационната жалба по същество.
Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Не са налице предвидените от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записаното в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Н. по чл. 328,ал.1,т.1 КТ – закриване на ЦДГ №12„З.” е безспорно установено в процеса. Този извод обосновава с обстоятелството, че за закриване на детската градина е взето решение на заседание на Общински съвет [населено място], проведено на 18.03.2010 год. Въз основа на това решение е издадена е Заповед на Кмета на [община] № РД -02/0148/12.04.2010 год. за закриване на детската градина и на други детски градини, която е обнародвана в Д.в. Същата е била обжалвана от ищцата, в качеството и на директор на детската градина по съответния административен ред и с решение № 166/29.06.2010 год. по адм.д. № 158/2010 год. на Административен съд [населено място], жалбата е отхвърлена. С влязло в сила решение по адм. д. № 10441/2010 год. на ВАС, решението на Ямболския окръжен съд е оставено в сила. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 302 ГПК, съгл. която решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. По тези съображения съдът е приел, че хипотезата на чл. 328,ал.1,т.1 КТ/ закриване на предприятието/ е налице и Кметът на [община] правилно е прекратил трудовото правоотношение на ищцата на това основание. С оглед на това предявеният иск с пр. осн. чл. 344,ал.1 е отхвърлен . Отхвърлени са и обусловените искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че административното производство по обжалване заповедта на кмета на закриване на детската градина е преюдициално , поради което обжалваното решение е постановено след окончателното решаване на административния спор. Преди това, с определение от 29.11.2010 год., производството по делото е спряно на осн. чл. 229,ал.4 ГПК до приключване на това производство.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните процесуално прави въпроси : налице ли е в случая преюдициалност на административното производство, в което е обжалвана заповед № РД 02/0148812.04.2010 год. на Кмета на Общината за закриване на детската градина по отношение на висящия трудов спор и задължително ли решението на административният съд за гражданския такъв. Отговорът на тези въпроси е положителен като същите правилно са разрешени с обжалваното решение. Касационно обжалване на решението по тези въпроси на посоченото от касатора основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не следва да се допуска.Първият поставен въпрос в случая има фактически , а не правен характер. Дали един въпрос е преюдициален по отношение на определен правен спор зависи от конкретния спор и конкретния въпрос.В случая, както се посочи, такава преюдициалност е налице. Отговорът на втория въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 302 ГПК, която е ясна и не се налага тълкуване.
Поставените материалноправни въпроси, а именно: 1. кога е налице закриване на детско заведение и кога е налице сливане на две детски заведения и 2. при назначаване на персонала от закритото детско заведение , при пренасочване на същото, при ползване на сградния фонд , при прехвърляне броя на групите от същото в едно и също друго детско заведение , налице ли е закриване на първото или е налице преобразуването му чрез сливане със второто, не представляват правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК . Същите не са били предмет на разглеждане от въззивният съд и не са обусловили изхода на спора пред него . Тези въпроси са били предмет на разглеждане в административното производство като изхода на спора по него е съобразен от въззивният съд.
По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107/01.06.2011 год. , по гр.д. № 439/2010 год. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: