О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 15.12.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 382/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №21 от 18.03.2008г., постановено по т.дело №193/2008г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение №139/1.08.2007г., постановено по гр.дело №263/2006г. на Бургаския окръжен съд за разликата от 49850 лв. до 67 258 лв. – главница, ведно със законната лихва над 49 850 лв., както и частично в частта за разноските и в отменената част искът е отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част решението на окръжния съд е оставено в сила. Жалбоподателят С. Д. П., счита въззивното решение в отхвърлителната му част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложението си към касационната жалба се позовава на различните правни изводи в двете съдебни решения на съдилищата при обсъждането на едни и същи факти. В осъдителната му част решението е обжалвано от “Г” ЕООД, гр. Н., с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение противоречие с практиката на ВКС/чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси относно доказателствената стойност на представената по делото справка и относно допустимостта на свидетелските показания на св. В, в противоречие с трайната практика на ВКС, съгласно която е недопустимо със свидетелски показания да се установени с установени с писмен акт парични задължения. Вторият съществен процесуален въпрос, според касатора, по който се е произнесъл въззивният съд касае интерпретацията на доказателствата по делото, в случая изопачени от съда, коментиране заключението на експертизата не в неговата цялост, а избирателно и в полза на другата страна по делото. В т.3 на изложението си касаторът счита, че въззивният съд е игнорирал съществен въпрос от материалното право, а именно за значението на договора за продажба на дружествени дялове от 39.06.2004г. между С като спогодба по чл.365 и сл. ЗЗД. Според касатора е необходимо уеднаквяване на практиката по въпроса, ако в решението на ОС на съдружниците не е определен срок на връщане на допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ, дали това решение е нищожно. Като единствена практика на ВС е посочено решение №111/11.05.1995г., по гр.дело № 258/1994г. , V г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000лв.
По касационната жалба на С. Д. П.:
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната му част. За да бъде допусната до разглеждане по същество касационната жалба касаторът трябва да е посочил съществения материалноправен или процесуално правен въпрос, обусловил правните изводи на съда при наличието на някоя от хипотезите по т.т.1,2 е 3. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен съществения въпрос от материалното или процесуалното право, който да разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позоваването на противоречивите решения на първата и второта инстанция не е основание за допускане касационно обжалване, тъй като за да е налице практика, то трябва съществения материален или процесуален въпрос да е разрешен с влязло в сила решение, какъвто не е настоящия случай.
По жалбата на “Г” ЕООД:
Предпоставка за допустимост касационно обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая, в изложението си касаторът “Г” ЕООД излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания съществен процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение, не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/. Що се касае до въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване погасяването на установено с писмен акт парично задължение, той е съществен процесуален въпрос, но не е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС. В случая обаче, свидетелката е установила други факти, за които не се прилагат ограниченията на чл.133 ГПК/отм/, а именно: кой й е поръчал да състави справката, в която са отразени направените от съдружниците вноски и какви са нейните задължения като счетоводител, т.е. съдът не е решил съществения процесуален въпрос в противоречие с установената от ВКС практика по допускането, събирането и оценка на събраните по делото доказателства.
Не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение изложението в т.3. Предпоставка за касационно обжалване е произнасянето на съда по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, т.е. ако съдът не се произнесъл по съществен въпрос, то ще липсва основание за разглеждане на касационната жалба по същество. В този смисъл непроизнасянето на въззивния съд по направения от страната довод за значението на договора за продажба на дялове от 30.06.2004г. за претендираното от ищеца материално право, може да обоснове евентуално извод за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуалния закон/чл.281 ГПК/, но не и за допустимост на касационната жалба.
Въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос извършено ли е от страна на ищеца кредитиране на дружеството и за каква сума и имплицитно в него се съдържа и отговора на въпроса, че решението на общото събрание за заплащане от съдружниците на допълнителни парични вноски е произвело своето действие. На поставения от касатора материалноправен въпрос е дадено разрешение в т. 1 на ТР №1/6.12.2002г. на ОСГК на ВКС. Решенията на общото събрание, които противоречат на устава или повелителни разпоредби на ТЗ не са нищожни, а незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез упражняване на иска по чл.74 ТЗ. Нищожни са решенията на общото събрание, за които това изрично е предвидено в ТЗ, които са взети извън пределите на неговата компетентност или липсващото/невзето/ решение, което е вписано в протокола на общото събрание или в регистъра на съда. С оглед на така даденото задължително тълкуване, след цитираното от касатора решението на ВС от 1994г., с което е съобразено решението на апелативния съд, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за касационното му обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21/18.03.2008г., постановено по в.т.дело № 193/2007 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: