О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 17,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 902/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „М“ О. <Оод&@О. - гр. П. против решение № 407 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 515/2007 г. на Софийски окръжен съд .
Ответниците по касация – А. Г. Б. и “Д. – Ф. ” О. – гр. П. чрез процесуалният си представител – адв. Д. М. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което след възпроизвеждане на текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставил въпроса – “ Има ли качество на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, купувачът по предварителен договор, когато сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена на основание чл.135 ЗЗД има за предмет имущество, различно от това, предмет на предварителния договор между купувача и длъжника”. Посочил е, че този въпрос бил “ съществен”, тъй като въззивният съд приел, че той няма качество на кредитор, поради това, че предварителния договор за прехвърляне собствеността върху 72 % от Оранжериен комплекс имал за предмет само сградния фонд, а атакуваната сделка имала за предмет земята. Посочил е още, че по този въпрос нямало съдебна практика. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставеният от него въпрос е извън контекста на мотивите на обжалвания съдебен акт, които са интерпретирани неточно. Въззивният съд, за да отхвърли иска по чл.135 ЗЗД е приел, че ищеца – сега касатор няма вземане / вземания/срещу ответника, от което да произтичат последиците от обявяване на относителната недействителност на атакувания договор за покупко – продажба, тъй като предварителния договор, на който той се позовава е обявен за окончателен с влязло в сила решение и “ М. ” О. е придобил собствеността върху 72 % от оранжерийния комплекс, като земята не е била предмет на предварителния договор и съответно не може да формира задължение за ответното дружество.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконичното отбелязване, че по така поставения въпрос нямало съдебна практика.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответниците по касация – А. Г. Б. и “ Д. флора” О. – гр. П. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 515/2007 г. на Софийски окръжен съд .
ОСЪЖДА “ М. ” О. – гр. П. да заплати на А. Г. Б. и “ Д. флора” О. – гр. П. направените в настоящето производство разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: