1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр.София, 13.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 7360 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Св.К. О.”- [населено място], представлявано от адв.Г. К., срещу въззивно решение №291/11.09.2014г., постановено по възз.гр.д.№833/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение №322/20.06.2014г. по гр.д.№424/2014г. на РС – Горна Оряховица. С първоинстанционното решение са уважени предявените от П. И. Н. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и за възстановяването му на предишната работа. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, поради което се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за касационно обжалване са релевирани доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.68 ал.4 КТ и конкретно – „може ли причината, обосноваваща срочността на трудов договор да бъде посочена чрез препращане към друг документ, с който страните са запознати”. Страната твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, създадена по приложението на чл.68 ал.4 КТ; както и че отговорът на въпроса за установяване наличието на „изключение” по смисъла на чл.68 ал.4 КТ вр. с §1 т.8 от ДР на КТ, съдържащо се в друг документ, а не в трудовия договор, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна по жалбата в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Съдът е посочил, че ищецът е заемал длъжността „помощник-директор, административно стопанска дейност”, първоначално в ОУ „Св.К. О.”, по сключен трудов договор на осн.чл.68 ал.1 т.1 вр. с чл.70 ал.1 КТ, за срок от една година /01.03.2012г. – 01.03.2013г./, уговорен в полза на работодателя. През същата година, считано от 01.09.2012г., по решение на компетентния орган, са преобразувани ОУ „Св.К. О.” и П. „М. А.” в СОУ „Св.К. О.” – [населено място]. С допълнително споразумение от 01.03.2013г., на осн.чл.119 КТ и по подадена от Н. молба, страните са се споразумели за следното: промяна на мястото на работа – в СОУ „Св.К. О.” и на осн.чл.68 ал.1 т.1 КТ за срок на договора – от 01.03.2013г. до 01.03.2014г. След изтичането на срока, със Заповед №596/04.03.2014г. на Директора на училището е констатирано прекратяването на трудовия договор на осн.чл.325 ал.1 т.3 КТ. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като дейността, за която е сключен срочният трудов договор не е с временен, краткотраен или сезонен характер; от друга страна – не е налице и изключението по чл.68 ал.4 КТ, поради което трудовото правоотношение е характеризирано като такова за неопределено време. Посочено е, че и в самия договор липсва описание на причините, налагащи сключването му за определено време; а такива не са установени и от представените по делото писмени доказателства /писма и становища на Р. на МОН; решение на Общински съвет – С.; Заповед на министъра на образованието за преобразуването на двете учебни заведения; длъжностна характеристика и др./. С тези решаващи мотиви, прекратяването на трудовия договор с ищеца за длъжността „помощник-директор, административно стопанска дейност”, е счетено за незаконно и са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не се установяват.
Съгласно приетото с ТР№1/2009г. ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/.
В случая изведените въпроси в изложението са правно релевантни за спора, тъй като са обусловили решаващата воля на съда, но същите са разрешени от въззивната инстанция в съответствие със задължителната съдебна практика /напр. – реш. №104/23.02.2010г. по гр. д. № 453/2009г. на III г. о., реш. №164/18.02.2010г. по гр.д.№4656/2008г. на I г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. Прието, е че с нормата на чл. 68 ал.3 от КТ законодателят е ограничил възможността да се сключват срочни трудови договори по чл. 68 ал.1 т.1 КТ, позволявайки го само за работа с временен, краткотраен или сезонен характер. Възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките на определен сезон. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68 ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 може да се сключи, за срок най-малко от една година, за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в §1 т.8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение, „изключение” по смисъла на чл. 68 ал.4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Цитираните разпоредби са императивни, поради което формулираното в § 1 т. 8 от ДР на КТ изискване към съдържанието на трудовия договор – обуславящите срочността на трудовото правоотношение обстоятелства, да са вписани в трудовия договор – е задължително.
В случая съдът е констатирал, че такива обстоятелства не са вписани в трудовия договор на ищеца; а същевременно наличието им не се установява и от представените по делото други писмени документи / в т.ч. и от длъжностната характеристика/, т.е. не е налице и посочването им чрез „препращане към друг документ”. Обстоятелството, че след преобразуването на двете училища в новото щатно разписание на СОУ „Св.К. О.”, действащо от 01.03.2014г., не фигурира процесната длъжност, обуславя евентуално друго основание за прекратяване на трудовия договор – това по чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Останалите доводи в изложението представляват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, поради което същите не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото, искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноските за касационното производство е основателно и доказано за сумата 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №291/11.09.2014г., постановено по въззивно гражданско дело №833/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново .
ОСЪЖДА СОУ „Св.К. О.” – [населено място], [община], представлявано от Директора Е. Х., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на П. И. Н. от [населено място], [улица] направените за касационното производство разноски в размер на сумата 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.