Определение №202 от 1.8.2013 по гр. дело №668/668 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 202

София, 01.08.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 668/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.
Е. В. З. е подал молба с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 465/ от 28.01.2013 г. в частта за разноските. Молителката поддържа, счита, че заплатеното от ответниците по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на 250 лв.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 465 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 668/2012 г. по описа на ВКС, І г.о., е оставена без уважение молбата на Е. В. З. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № 195 от 14.06.2010 г. по в.гр.д. № 185/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е било потвърдено решение № 7299 от 11.12.2009 г. по гр.д. № 1372/08 г. на Благоевградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. В. З. и М. Е. З. против М. С. К. и В. С. К. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ застроената от къщата на [улица]/ стар№ 1 / реална част от парцел ІІІ, пл.№ 1107 в кв. 73 по плана на [населено място] към 1944 г., който имот е идентичен с ПИ с идентификатор 04279.613.200 по действащата кадастрална карта на [населено място], с площ 48 кв.м.
В проводеното по делото открито съдебно заседание на 20.11.2012 г., когато ответницата по молбата за отмяна М. К. е представила доказателства за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за защита по делото, молителят Е. З. се е явил лично, но не е направил възражение за прекомерност на същото.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като искането за това не е направено своевременно. Постоянна е практиката на ВКС, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да бъде заявено най – късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Това е и крайния момент, до който страните трябва да направят исканията си за присъждане на разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. З. за изменение по реда на чл. 248, ал.1 във връзка с чл. 78, ал.5 ГПК на решение № 465/ от 28.01.2013 г. по гр.д. № 668/ 2012 г. по описа на ВКС, І г.о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top