ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 202
София, 10.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 245 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от [населено място], чрез особения представител адв.Р. П. срещу решение № 16124 от 6.8.2014 г, постановено по гр.дело № 6918/12 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Втори „в” състав, с което е потвърдено решение № II-66-95 от 26.9.2011 г на Софийски районен съд, 66 състав, с което по отношение на С. К. С. е признато на основание чл.422 от ГПК вземане на [фирма] за сумата 2 543, 96 лв-главница, представляваща неиздължена стойност на топлинна енергия, доставена в периода м.март 2000 г-м.април 2008 г, ведно със законната лихва, считано от 19.5.2009 г до окончателното плащане и сумата 1 623, 85 лв, представляваща мораторна лихва за периода 1.5.2000 г-10.4.2009 г, както и разноски в размер на 535, 32 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените от [фирма] искове са основателни за сумата 2 543, 96 лв-главница, представляваща неиздължена стойност на топлинна енергия, доставена в периода м.март 2000 г-м.април 2008 г, ведно със законната лихва, считано от 19.5.2009 г до окончателното плащане и сумата 1 623, 85 лв, представляваща мораторна лихва за периода 1.5.2000 г-10.4.2009 г, тъй като между страните е налице договорно правоотношение.Ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, същият като титуляр на правото на собственост на ? ид.част от имот, описан в нотариален акт № , т. по нот.дело № г е подал молба за откриване на партида при ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот.Следователно налице е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия.Приел е, че от събраните по делото писмени доказателства и приетите въз основа на тях съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи се установява стойността на действително потребената топлинна енергия за целия исков период, която съобразно дела на ответника в размер възлиза на сумата 2543, 96 лв.Не е разгледал като преклудирано, възражението на ответника за погасителна давност на исковите претенции, тъй като е заявено извън срока за отговор на исковата молба.
Повдигнат е процесуалноправния въпрос : Следва ли да бъде разгледано възражение за давност, ако същото е формулирано в отговора на исковата молба, но същият е постъпил в съда един ден след изтичане на срока по чл.131 от ГПК.Сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Представя решение по чл.290 от ГПК № 67 от 6.7.2010 г по т.д.№ 898/2009 г на ТК, Първо ТО.
Посоченото касационно основание не е налице, тъй като формулирания процесуалноправен въпрос е разрешен в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, съгласно което възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
В разглеждания случай страната не е твърдяла допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, а се е позовала на незначителното /само с един ден/ забавяне на отговора на исковата молба. Разрешението, дадено от въззивния съд е в съответствие със посоченото тълкувателно решение и не е налице противоречие с представеното от касатора решение на ВКС по чл.290 от ГПК.Последното касае хипотеза в която ответникът по делото не е представил писмен отговор, не е направил възражения и не е ангажирал доказателства.ВКС е приел, че последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани на признание на иска или на фактите, в противен случай би се обезмислила разпоредбата на чл.146 ал.3 от ГПК, вр.ал.1 вр.т.3-5, а и по-нататъшните процесуални действия.Прието е, че законът не следва да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл.131 от ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по доказателствата, вкл.тяхната относимост.Т.е липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен.Следователно представеното решение касае възможността неподалия отговор ответник да оспори иска и обстоятелствата, на които се основава.Не се касае за хипотеза, при която преклудираното възражение може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция, поради това не е налице идентичност между разрешения от въззивния съд спор и спора, предмет на представеното от касатора решение.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16124 от 6.8.2014 г, постановено по гр.дело № 6918/12 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Втори „в” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.