4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 13.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2307/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] / н/ чрез синдика В. С. С., против определение № 1242 от 12.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4488/2015 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определението от 28.09.2015 г. по гр.д. № 17 374/2013 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 230, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на процесуалните правила. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Следва ли да търпи неблагоприятните последици страната, която в срока по чл. 230, ал.2 ГПК е предприела действия за снабдяване с удостоверение за наследници на починал ответник и е изискала от административният орган да го изпрати служебно по номера, но последният е бездействал.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против К. С. С., Т. К. Г. и В. А. Г. искове с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Исковата молба е постъпила в съда на 29.03.2013 г., видно от поставения върху нея щемпел на Софийски районен съд. След предявяване на иска, на 10.03.2014 г. е починала ответницата К. С.. С определение от 20.02.2015 г. Софийски градски съд, на който делото е било изпратено за разглеждане съобразно правилата на родовата подсъдност, е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.2 ГПК и е указал на ищеца, че е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемници на починалата страна и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ГПК. Това определение е съобщено на ищеца на 16.03.2015 г. и от тази датата е започнал да тече шестмесечния срок, който изтича на 16.09.2015 г. Към 04.05.2015 г. по делото е постъпило удостоверение за наследници на К. С., съдържащо имената и адресите им, изпратено от Столична община, район „В.” с придружително писмо. Съдът е приел, че този документ не е представен от ищеца и не съдържа изричното му волеизявление за възобновяване на производството, поради което след изтичане на срока по чл. 230, ал.2 ГПК е направил извод, че задължението не е изпълнено и това съставлява основание за прекратяване на производството по делото.
Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение по съображения, че административните органи, водещи регистрите за гражданското състояние, нямат задължения относно процесуалните действия на страните, поради което тяхното бездействие е ирелевантно за настъпване на предвидените в чл. 230, ал.2 ГПК неблагоприятни правни последици.
Налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по повдигнатия от жалбоподателя правен въпрос.
Разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.2 ГПК предвижда в случай на смърт на някоя от страните производството по делото да бъде спряно. При смърт на ответника законът задължава ищеца в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите наследници и адресите им за призоваване. Интересът от своевременното отстраняване на пречките за движение на делото е на ищеца, поради което след като е поискал издаване на тези документи, следва сам да следи за изготвянето и за получаването им. Определеният в чл. 230, ал.2 ГПК шестмесечен срок е преценен от законодателя като достатъчен за да се снабди ищецът със съответните документи и да ги представи в съда, включително и за да предприеме необходимите действия в случай на бездействие на административния орган, сезиран с искането за извършване на административната услуга.
Макар даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос да е в същия смисъл, крайният извод за неизпълнение на задължението на ищеца да посочи в срок наследниците на починалата страна и адресите за призоваването им не кореспондира с данните по делото.
В частната жалба пред въззивната инстанция жалбоподателят [фирма] е твърдял, че е отправил молба до Столична община, район „В.” за издаване на удостоверение за наследници на К. С. С., в която изрично е указал удостоверението да бъде изпратено по номера на делото пред Софийски градски съд. Към частната жалба е приложено копие от молба, подадена до Столична Община, район „В.” от В. С. С. в качеството й на синдик на дружеството и копие от известие за доставянето й, които доказват тези твърдения. Безспорно е по делото, че към 04.05.2015 г. към същото е приложено удостоверение за наследници на К. С. с имената и адресите им, изпратено от Столична община, район „В.” с придружително писмо. Преценени в съвкупност, тези обстоятелства налагат извод, че жалбоподателят е положил дължимата грижа и е изпълнил своевременно задължението си по чл. 230, ал.2 ГПК, като по негово изрично искане в предвидения от закона срок документът е изпратен в съда от административния орган. /Отделен въпрос е, че удостоверение за смъртта и наследниците на ответницата К. С. е било представено в съда още на 20.10.2014 г. с молба вх.№ 120840 от нейните наследници./. За възобновяване на производството по делото, спряно на основание чл. 229, ал.1, т.2 ГПК, не е необходимо изрично волеизявление на ищеца. Производството може да бъде възобновено и служебно от съда, след като се убеди, че пречките за движението му са отпаднали.
По тези съображения въззивното определение и потвърденото с него определение от 28.09.2015 г. по гр.д. № 17 374/2013 г. на Софийски градски съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1242 от 12.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4488/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 1242 от 12.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4488/2015 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 28.09.2015 г. по гр.д. № 17 374/2013 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: