О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 14.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.09.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1923 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на Върховен административен съд за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски апелативен съд № 1166 от 04.04.2017 г., по ч.гр.д.№ 1554/2017 г. , с което по реда на чл. 274, ал.1 ГПК е отменено прекратително определение на Софийски градски съд,І г.о., от 20.02.2017 г., по гр.д.№ 13 498/2016 г. и делото е върнато на същия първостепенен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на „В. В. ХОЛДИНГ Г.”, вх.№ 25911/2016г., въз основа на която същото е образувано.
Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.5 ГПК молителят е аргументирал с нарушаване на процесуалното правило на чл. 276, ал.1 и ал.2 ГПК, обусловило неуведомяването му, като ответник по предявения в субективно пасивно съединяване главен иск, за съдебния акт както на първоинстанционния съд и за депозираната срещу него частна жалба от страна на ищеца, така и за образуваното пред Софийски апелативен съд частно въззивно производство.
Позовавйки се и на формираната практика на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6,§1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи молителят – Върховен административен съд, чрез процесуалния си представител М.С., счита, че с процесуално незаконосъобразните действие на първоинстанционния и на въззивния съд е нарушено правото му на страна в процеса, на участие и защита по делото. В тази вр. са развити и доводи, че предявената искова претенция представлява злоупотреба с право на достъп до съд.
Ответната по молбата страна -„В. В. ХОЛДИНГ Г.” в срока по чл.306, ал.3 ГПК е възразила по допустимостта и, излагайки подробни писмени съображения.
В срока за отговор на молбата за отмяна е депозирано становище в подкрепа на искането на молителя и от ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, [населено място] – един от ответниците по предявения в инстанционното производство главен иск.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и въведените отменителни основания, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отмяната по чл.303 – чл.309 ГПК е извънинстанционно производството по отношение на неправилните съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. И. характер на това производство произтича от относимостта му единствено към влезлите в сила решения и приравнените на тях по правни последици определения, както и от необходимост от защита срещу тяхната неправилност, но единствено въз основа на изчерпателно и лимитативно посочени от законодателя отменителни основания. Този характер на производството по отмяна определя и приложимостта му само към определената категория съдебни актове. Като извънинстанционно и извънредно средство за съдебен контрол, осъществяван от ВКС, отмяната не може да намери приложение към други съдебни актове, които макар и влезли в сила, не формират сила на пресъдено нещо, вкл. когато след изчерпване на редовния процесуален ред, не съществува регламентиран в закона път за правна защита срещу тях.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че определението на въззивния съд, с което се отменя определение на първоинстанционния съд, притежаващо правната характеристика на разпореждане, за връщане на исковата молба, поради неотстранена в срок нейна нередовност и за прекратяване на производството по делото и тя се връща на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Поради това по отношение на този съдебен акт отмяната по чл.303, ал.1 ГПК е недопустима. Отделен е въпросът, че сочените в молбата доводи са правно ирелевантни за поддържаното отменително основание, предвид липсата на учредено към момента на постановяване на атакувания съдебен акт процесуалноправно отношение, в което молителят да е надлежно конституиран като страна. Последното, както последователно се поддържа в съдебната практика и ноторно е възприето в правната теория, възниква с връчване на препис от исковата молба на ответника. Това означава, че едва от този момент се създава висящ процес, който очаква своето разрешение и в който съответната правна защита може и трябва да бъде получена от определените от този момент страни в процеса. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и изричната разпоредба на чл.129, ал.3, пр.2 ГПК, според която в сочената хипотеза препис от частната жалба за връчване не се представя. По силата на чл.129, ал.4 ГПК соченото правило е приложимо и когато нередовностите в исковата молба се забележат и по време на производството. Следователно в случая отсъства визираното в молбата за отмяна процесуално нарушение, което да е обусловило лишаване на молителя от гарантираното му с разпоредбите на процесуалния закон право на участие в производството по ч. т. д. № 1554/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Що се касае до цитираната практика на Европейския съд по правата на човека, то предвид гореизложеното, същата тази практика е неотносима.
Поради това единствено за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че според практиката на Съда в С. създадените от националния закон процесуални правила за осъществяване правораздавателната дейност от съдилищата, сами по себе си не са достатъчни за да обосноват правен извод за отказ от правосъдие по см. на чл. 6 ЕКПЧ, във вр. с чл. 2 ГПК. Следователно чл.6 § 1 от Конвенцията, гарантиращ на страните по възникнал помежду им правен спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните „граждански права и задължения” е предоставя на Държавата и свободен избор на средствата за постигане на тази цел, поради което въведеното от законодателя ограничение относно актовете, подлежащи на извънреден, извънинстанционен контрол от ВКС, не е в несъответствие нито с посочената от молителя разпоредба, нито със създадената практика по приложението и.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на Върховен административен съд за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски апелативен съд № 1166 от 04.04.2017 г., по ч. гр. д.№ 1554/2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 1923/2017 год. на Второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страната, че е изготвено и обявено, на която да се връчи и препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: