О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 202
София, 15.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 2653 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 633/07.02.2013 година на М. и. със седалище [населено място], представлявано от Г. м. д-р М. А. Х. чрез процесуалния представител адв.К. Р. с искане за отмяна на Определение Nо 114/ 25.01.2013 година по ч.гр.възз.д. Nо 15/2013 год. на ОС- Разград.
С посоченото определение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е оставил без уважение частна жалба срещу Разпореждане Nо 1463 от 13.12.2012 година по гр.д. Nо 510/2002 година на РС- Кубрат за връщане, като процесуално недопустима / просрочена /на частна жалба вх. Nо 2619/12.12.2012 год. срещу Определение Nо 274 от 13.01.2004 година по гр.д. Nо 510/2002 година по описа на РС-Кубрат за прекратяване на исковото производство по чл. 108 ЗС и чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
За да остави без уважение подадената по реда на чл. 274 ал.2 ГПК частна жалба вх. Nо 190/04.01.2013 година срещу Разпореждането Nо 1469 от 13.12.2012 год. за връщане на просрочената частна жалба срещу прекратително Определение Nо 274 от 13.01.2004 година, въззивният съд е приел, че районният съд е приложил правилно процесуалния закон , тъй като върнатата частна жалба срещу прекратяване на делото по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , заявени от М. н. [населено място], [община] срещу ОУ”Н.Й.В.” [населено място] е подадена след изтичане на установения от законодателя преклузивен срок.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния закон- § 2 ал.4 от ПЗР на Закона за вероизповеданията/ ЗВ/ , в сила от 1.01.2003 година и несъобразяване данните по делото. Поддържа се становище , че срокът за обжалване на определението за прекратаване на делото е спазен , тъй като съдебните книжа и по конкретно съобщението за прекратяване на делото , не е връчено на надлежна страна- ищец. Поддържа се тезата , че с влизане в сила на посочения текст от закона се губи правосубектност на М. н. на съответното населено място и като страна по делото следва да се конституира самото М. и., както и се сочи, че съдебната практика на която се позовава в мотивите си окръжния въззивен съд – Решение Nо 141/21.07.2010 год. по гр.д. Nо 345/2009 год.на ВКС-II г.о. не е задължителна , както и е неприложима поради факта , че касае произнасяне по въпроси за материално, а не процесуално правоприемство, настъпило в хода на делото.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа , че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като както същественият процесуално-правен въпрос : решението на ВКС обусловило изводите на втората инстанция съставлява ли задължителна съдебна практика доколкото се касае до изолирано решение на ВКС, както и до такова , чиито предмет на спора не е аналогичен на този по делото на по-нискостепенния съд и касае обсъждане на преюдициален спор, така и материално-правния въпрос: местното поделение на изповедание , което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл. 16 във вр. с чл. 6 ЗИ /отм. /запазвали своята правосубектност ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по местоседалището му по реда на §.2 ал.4 от ПЗР на ЗВ, налагат произнасяне за точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника ОУ ”Н.Й. В.” [населено място], с който се поддържа , че частната касационна жалба е процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна, просрочена и несъдържаща нито едно от основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и зис невъзможност за преценка на обжалваем интерес поради неприлагане на гр.д. Nо 510/2002 год. на РС-Кубрат .
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да бъде извършена селекцията и допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, „с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея , конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
И. процесуално правен въпрос , касаещ проблема дали решението на ВКС, обусловило решаващите изводи на втората инстанция, съставлява ли задължителна съдебна практика доколкото се касае до изолирано решение на ВКС, както и до такова , чиито предмет на спора не е аналогичен на този по делото на по-нискостепенния съд и касае обсъждане на преюдициален спор, не може да обоснове извод за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С ТР Nо 1/2009 година на ОСГТК на ВКС по въпросите за приложение на чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК, Общото събрание на двете колегии на ВКС изрично приема , че „решението по чл. 290 ГПК” съставлява задължителна съдебна практика за долните съдилища, като разбира се следва да се има предвид , че задължителните мотиви имащи ролята на задължителни разяснения по –приложение на закона са тези, произнесени с решението на ВКС в правомощията му по чл. 291 ГПК или , в хипотезите на допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, решаващи за конкретния материално-правен спор, в т.ч. и ако правният въпрос е от процесуално – правено естество.
Решение Nо 141 от 21.07.2010 год. по гр.д. Nо 345/2009 год. на ВКС-II отд. е постановено п реда на чл. 290 ГПК и съставлява задължителна съдебна практика досежно произнесените решаващи мотиви/ разяснения/ по правния въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК за тълкуване приложимостта на § 2 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗВ/ ДВ. бр.120/29.12.2002 год. във вр. с чл. 6 на ЗИ /ДВ. бр. 48/1949 год. / за поделенията – местни структури на вероизповеданията, както и относно легитимацията на страните по делото-наличието или липсата на правосубектност на ищеца М. настоятелство с.*, и за надлежните страни-ищци в процеса и съответствието на материално-правната легитимация и процесуално-правната легитимация.
При съпоставка на изведеният обуславящ изхода на обжалваното определение правен въпрос и този, разрешен с посочената задължителна съдебна практика , следва констатацията за идентичност на разглежданите проблеми. От това следва , че поставеният с изложението по настоящото дело процесуален въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК има разрешение , което е задължително за съдилищата при аналогичен правен спор и не е налице хипотеза на основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК/ виж. т.4 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/.
Изведеният въпрос за местното поделение на изповедание , което е имало регистрация в съответния общински съвет по реда на чл. 16 във вр. с чл. 6 ЗИ /отм. / дали запазва своята правосубектност ако не бъде пререгистрирано в окръжния съд по местоседалището му по реда на §.2 ал.4 от ПЗР на ЗВ,също има отговор с посочената задължителна съдебна практика, поради което и по вече изложените съображения не може да обуслови допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 633/07.02.2013 година на М. и. със седалище [населено място], представлявано от Г. м. д-р М. А. Х. , заявена чрез процесуалния представител адв. К. Р. с искане за отмяна на Определение Nо 114/ 25.01.2013 година по ч.гр.възз.д. Nо 15/2013 год. на ОС- Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: