О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 17.12. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4031/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 55442/26.04.2017 г. на И. Т. П., Ф. С. П. и Д. С. П. срещу определение № 30489 от 22.12.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането им за допълване на постановеното по делото решение № 7857 от 28.10.2016 г. в частта за разноските.
С определение № 44 от 26.02.2018 г. съставът на ВКС, I-во г.о. е спрял производството по ч. гр. д. № 4031/2017 г. до влизане в сила на определение № 45 от 26.02.2018 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 4032/2017 г., с което производството, образувано по касационни жалби на настоящите жалбоподателки срещу решение № 7857 от 28.10.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. на Софийския градски съд е прекратено поради оттеглянето им, тъй като от изхода му зависи изходът на спора по разпределение на разноските.
Определение № 45 от 26.02.2018 г. по гр. д. № 4032/2017 г. на ВКС, І-во г. о., е влязло в сила на 13.11.2018 г., следователно пречките по движение на настоящото производство са отпаднали и същото следва да бъде възобновено.
С частната жалба се иска отмяна на определение № 30489 от 22.12.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. на Софийския градски съд, като се поддържа, че независимо, че във въззивното производство разноски не са присъждани, такива са присъдени с решението на първата инстанция, така, предвид различния изход на спора по предявения иск пред втората инстанция, същата е дължала преразпределяне на разноските съобразно изхода на делото пред нея.
От К. Б. Ж. като ответник по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е ангажирано писмено становище.
Частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение след преценка, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на И. Т. П., Ф. С. П. и Д. С. П. като подадено в срока за касационно обжалване на въззивното решение е допустимо, градският съд е оставил същото без уважение, приемайки, че в решението, с което частично е отхвърлил предявения срещу тях иск, не се съдържа диспозитив за разпределяне на разноски в тежест на трите молителки, следователно няма как такива да бъдат намалявани.
Тези изводи на съда са неправилни с оглед на релевантните за случая обстоятелства, които са следните:
К. Б. Ж. е предявила срещу И. Т. П., Ф. С. П., Д. С. П. и Д. Г. П. иск за признаване на установено, че е собственик на недвижим имот – магазин от 36.83 кв. м., ведно с 30/100 ид. ч. от общите части на сградата, като е поискала присъждане на разноски още с исковата молба.
С отговора на исковата молба е поискано присъждане на разноски и от трите ответници, настоящи жалбоподателки, които не са представлявани от адвокат пред районния съд.
Искът е уважен изцяло с решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 32503/2009 г. на Софийския районен съд, като със същото решение четиримата ответници са осъдени да заплатят на ищцата разноски за адвокат, вещо лице и държавна такса общо в размер на 2 042.02 лв. От данъчната оценка на имота /л. 28/ е видно, че стойността на магазина от 36.83 кв. м. възлиза на 44 352.80 лв., а тази на 30/1 000 ид. ч. от земята – на 145.50 лв.
С влязлото в сила решение № 7857 от 28.10.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. Софийският градски съд като въззивна инстанция уважил иска при площ на имота 35.32 кв. м. и за 30/1 000 ид. ч. от обшите части на сградата, потвърждавайки първоинстанционното решение в тази му част, а за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 36.83 кв. м. на магазина и 30/100 ид. ч. от общите части на сградата го отхвърлил, като не е присъдил разноски за производството пред него с мотив, че присъждане на такива не е било поискано. Приел още, че предмет на иска не са идеални части от дворното място и по тях не следва да се произнася.
Видно от делото във въззивна инстанция, присъждане на разноски е поискал адвокатът на ищцата /в откритото съдебно заседание от 25.09.2015 г./, но не и настоящите жалбоподателки.
Въззивното решение е връчено на П. на 07.11.2016 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок на 07.12.2016 г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се присъждат заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника разноски се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска, при условие, че страните са поискали присъждане на разноски и са доказали извършването им.
По аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК вещните искове, в т. ч. за недвижими вещи, какъвто е и предявеният в случая иск, са оценяеми, като размерът на цената на иска е съотносим по принцип с данъчната оценка на недвижимия имот. Следователно при вещните искове правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е приложимо.
Когато въззивният съд, който е инстанция по същество, пререшава материалноправния спор между страните, той дължи служебно, т. е. и без да е отправено към него искане за разноски, преразпределяне на разноските за първата инстанция съобразно изхода на делото пред него, щом такива са присъдени, защото са били поискани и доказани в първата инстанция. При това следва да ги присъди за пръв път, ако първоинстанционният съд не го е сторил, било с решението, било по реда на чл. 248 ГПК, но са налице данни за направено своевременно искане по чл. 81 ГПК и съответните доказателства за извършването им.
Вярно е, че пред въззивния съд ответниците не са искали присъждане на разноски за втората инстанция. Това обаче не освобождава въззивния съд от задължението да преразпредели разноските за първоинстанционното производство съобразно изхода на спора пред него, като в такава хипотеза искането, отправено до него по реда на чл. 248 ГПК, е за допълване на постановеното решение в частта за разноските, а не за изменение на същото, именно заради задължението на въззивния съд служебно да се произнесе и преразпредели разноските за първата инстанция съобразно изхода на делото пред него. За разноските, сторени във въззивното производство, той се произнася, само ако е отправено надлежно искане за това.
За допълване на въззивното решение в частта за разноските не се изисква списък на разноските по чл. 80 ГПК, за да е допустимо искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателките – ответници по иска, макар да са поискали присъждане на разноски за първата инстанция своевременно, не са извършвали такива /не са представлявани от адвокат, не са искали назначаване на експертизи/, поради което следва да се намали единствено размерът на разноските, които са им възложени от първоинстанционния съд да заплатят на ищцата, съразмерно с отхвърлената част от иска с решението на втората инстанция.
С първоинстанционното решение ответниците – трите жалбоподателки, както и Д. Г. П., са осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер на 2 042.02 лева, или всеки от тях дължи по 510.50 лева. Общо присъдената в тежест на жалбоподателките сума на разноските възлиза на 1 531.50 лева. Изчислени по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция, разноските за първоинстанционното производство, които следва да бъдат възложени в тежест на трите ответници по иска, възлизат общо на 1 468.71 лева.
Д. П. не е поискал допълване на въззивното решение в частта за разноските, поради което дължимата от него сума е тази, присъдена с решението на районния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4031/2017 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОТМЕНЯ определение № 30489 от 22.12.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 7857 от 28.10.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. на Софийския градски съд в частта за разноските, като ИЗМЕНЯ решение № І-24-55 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 32503/2009 г. на Софийския районен съд в частта за разноските, дължими от Ф. С. П., Д. С. П. и И. Т. П., както следва:
ОСЪЖДА Ф. С. П. с ЕГН [ЕГН], Д. С. П. с ЕГН [ЕГН] и И. Т. П. с ЕГН [ЕГН], всичките от [населено място], [улица][жилищен адрес]0, да заплатят на К. Б. Ж. общо сумата 1 468.71 /хиляда четиристотин шестдесет и осем лв. и 71 ст./ лева разноски за производството пред първата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: