О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №166 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 т.2, във вр. с чл.407, ал.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма],[населено място],чрез юрисконсулт Надежда К., с вх.№10437 от 19.11.2010 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.11.2010 год. на плик, приложен в касационното производство, срещу Разпореждане от 19.10.2010 год. по в.гр.д.№251/2010 год. на Софийския апелативен съд,ГК, 4 ти състав, с което на основание чл.404, т.1 ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист в частта, с която Софийският апелативен съд е осъдил ищците на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на жалбоподателя сумата 3 115 лв. разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на предявените при условие на субективно съединяване исковете. Жалбоподателят [фирма],[населено място] твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в противоречие на закона, тъй като въззивните решения, включително и в частта за разноските, подлежат на изпълнение, независимо от касационното им обжалване.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, като постановено за първи път от въззивния съд/чл.274, ал.2, във вр. ал.1,т.2 т.2, във вр. с чл.407, ал.1 ГПК /, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Решението на въззивния съд в частта, с която се произнася по претендираните разноски, правилно е прието от Софийския апелативен съд, че има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се разпростира. Това следва от сравнителното тълкуване на изброените в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания. Само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища представляват изпълнителни основания, а за да придобият изпълнителна сила постановените за първи път от въззивния съд определения трябва да влязат в сила. Решението, в частта, с която съдът се произнася по разноските, има характер на определение, тъй като с него съдът не се произнася по съществото на спора. Безспорно, то е обжалваемо/арг. от чл.248, ал.3 ГПК/ , поради което като невлязло в сила/подадена е касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част, включително и срещу присъдените в полза на ответника разноски/ не подлежи на принудително изпълнение и за присъдените разноски не следва да се издава изпълнителен лист.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.10.2010 год. по в.гр.д.№251/2010 год. на Софийския апелативен съд,ГК, 4 ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: