1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С., 18,03,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 3464 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. срещу Решение № 79 от 20.06.2013г. по в.т.д.№ 162/2013г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решението на Бургаския ОС по т.д № 645/2012г. С решението на ОС касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 27 500лв., стойността на оказана болнична помощ през м.април 2012г. за 25 случая по клинична пътека № 193 – оперативна процедура „перкунтанна невролиза на трункус симпатикус /лумбална симпатектомия/“ по договор с Н. № 020903/29.02.2012г. ведно със законната лихва от 29.10.2012г.
Касаторът се позовава на основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК, иска отмяна на решението и отхвърлянето на иска. Поддържа, че не дължи заплащане за процесните 25 случая за оказана болнична помощ, по съображения, че клиничната пътека № 193, по която е предоставена, не е завършена, тъй като не е извършена основна хирургическа процедура „лумбална симпатектомия“. Поддържа се, че процедурата не е „операция“ по смисъла на медицинския стандарт по Хирургия, извършеното не е „лумбална симпатектомия“, а „симпатиколиза тип А, модо Бояз“, лумбалната симпатектомия не се извършва по различни методи, а само по оперативен /операция със среден обем и сложност, средна хирургия/, използваният метод в болничното заведение /перкунтанна химическа невролиза на трункус симпатикус/ не е оперативен, а химически, а Н. заплаща за извършена дейност, а не за постигнат резултат. Поради липсата на обхват на сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 29.02.2012г. по отношение на процесните 25 бр. проведени лечения, се поддържа твърдението за неоснователност на предявения иск за заплащането им.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа произнасяне от въззивния съд по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по: 1/ общи положения и принципи при осъществяване на задължителното здравно осигуряване в страната, функциите на Н. и методиката за финансирането на медицинската помощ чрез клинична пътека; съдържанието и обхвата на понятието „клинична пътека“ и лечение по метод, който не е изрично предвиден в алгоритмите и правилата на националните медицински стандарти; 2/ допустими ли са различни методи на лечение от посочения в медицинските стандарти за конкретната област в медицината и алгоритмите на конкретна клинична пътека метод. 3/ Ако един метод не бъде изрично посочен /изключен/ като недопустим в алгоритмите на съответна клинична пътека, следва ли Н. да счита, че прилагането му не представлява нарушение на договорите за извършване на медицински услуги, респ. националния медицински стандарт и съответно да плати на изпълнителя.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението за уважаването на иска, въззивният съд е приел за безспорно, че страните са обвързани с договор от 29.02.2012г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по време на действието на който болницата е оказала лечение по клинична пътека № 193 за 25 броя случая /през м.април 2012г./, което Н. е отказала да заплати по съображения, че клиничната пътека по тях не е завършена. Посочил е за спорни въпросите: допустим ли е химичният метод при лумбалната симпатектомия, спазен ли е медицинският стандарт Хирургия, завършена ли е клиничната пътека, след като интервенцията е извършена не оперативно, а чрез вкарване с игла на химичен препарат. При разрешаването на тези въпроси е кредитирано заключението на приетата медицинска експертиза: че извършването на лубалната симпатектомия може да стане чрез изрязване на нервни ганглии за прекъсване на невропроводимостта /оперативен метод/ или с химическо въздействие като резултатът е идентичен; вторият метод се практикува в България от 2010г.; в алгоритъма на КП № 193 не е изрично упоменат методът, по който се извършва тази дейност; перкутанна химическа невролиза представлява оперативна интервенция по дефиницията „операция“ по Медицинския стандарт по Хирургия, извършва се в операционна зала; перкутанната невролиза е метод за извършване на симпатектомия; в алгоритъма на клиничната пътека не се споменава изрично по кой от известните до момента методи следва да се извърши лумбалната симпатектомия, съответно химичният метод не е изрично изключен нито в алгоритъма, нито в приложение № 16 от Националния рамков договор, както и че няма задължителен метод за изпълнение на интервенцията, като задължителни са звената, медицинската апаратура, оборудването и изпълнителят, които изисквания в процесните случаи са били спазени. Апелативният съд е мотивирал, че извършената лубмална симпатектомия чрез химичен метод отговаря на медицинския стандарт, като е анализирано легалното понятие „клинична пътека” /пар.1 от Наредба № 40/2004г./, легалното понятие „завършена клинична пътека”/пар.1 от Националния рамков договор/. Обосновал е, че клинична пътека № 193 е определена като хирургична такава, но след като не е изрично изключен химическият метод за извършване на лумбалната симпатектомия, следва да се приеме, че в случая е спазен медицинският стандарт за съдова хирургия, спазен е алгоритъмът на клиничната пътека, интервенциите са извършени в операционна зала с опериращ екип, със съответна апаратура.
При така изложените правни аргументи на въззивната инстанция искането за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси е неоснователно. Изложението не съдържа конкретни и ясни, имащи характер на правни въпроси. При формулирането им касаторът игнорира приетата неоспорена медицинска експертиза, на която въззивният съд се е позовал. Несъгласието с фактическите и правни изводи на съда относно осъществяването на изискванията и спазването на алгоритъма на клинична пътека 193, не може да обуслови наличието на общата, основната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания по ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението и правният въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство по представения договор за правна защита и съдействие, като е удостоверено и извършването на банковия превод на сумата 3 000лв.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 79 от 20.06.2013г. по в.т.д.№ 162/2013г. на Апелативен съд Б..
Осъжда Н. здравно осигурителна каса да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.