2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 19.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1428/2010 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],със седалище и адрес на управление –гр.Д. чрез пълномощника му адв.И.З. против въззивно решение No 721 от 03.06.2010 г. по гр.д. Nо 1651/09 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение № 89 от 29.06.2009 год. на Районен съд – Девня и е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] [населено място],при участието на Д. чрез М. като трето лице помагач иск за възстановяване владението върху недвижими имоти,находящи се в землището на [населено място],представляващи имот №……./………/по КВС,с площ от 1 395.348 дка,с начин на трайно ползване – химическа промишленост/утайник с дига/ и имот №…… по КВС с площ от 29.648 дка,с начин на трайно ползване – химическа промишленост/предпазна дига/,което е продължило повече от шест месеца преди отнемането му на 23.05.2008 год.,на основание чл.75 ЗС.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, твърдейки, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос,свързани с: доказателствената тежест в процеса и релевантните доказателства при формиране на вътрешно убеждение на съда при постановяване на решението;доказателствената преклузия във въззивната инстанция;налице ли е преюдициалност на собственическия иск спрямо владелческата защита,която е предявена преди него и е приета за допустима,както и опит да се постави въпрос относно приложното поле на чл.359 ГПК,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна и третото лице помагач са депозирали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорват допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения от касатора иск с правно основание чл.75 ЗС като неоснователен,въззивният съд е приел,че ищецът-касатор не е установил при пълно и главно доказване,че е осъществявал непрекъснато владение в продължение на повече от шест месеца преди твърдяното нарушение от страна на ответника – отнемането на 23.05.2008 год.Освен това по отношение на спорния имот № …….. липсва отнемане от страна на ответника,тъй като този имот не попада в имота,върху който последният е установил фактическа власт.Макар и ирелевантно за спора да е било обстоятелството,дали процесните имоти са били включени в активите на праводателя на ищеца-касатор,въззивният съд го е обсъдил като фактически въпрос относно установяването на началния момент на твърдяното владение – 11.11.1991 год.
Съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Първият и вторият въпрос касаещи доказателствената тежест в процеса и релевантните доказателства при формиране на вътрешно убеждение на съда при постановяване на решението не съставляват материалноправен или процесуалноправен въпрос.Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване.По отношение на поставените въпроси касаещи доказателствената преклузия във въззивната инстанция и преюдициалността на собственическия иск спрямо владелческата защита е налице трайна и непротиворечива съдебна практика – решения по чл.290 ГПК,поради което не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.По отношение на последния т.нар.въпрос следва да се има предвид и това,че същият по своето естество представлява правни разсъждения на касатора относно нормата на чл.359 ГПК,идентична с нормата на чл.259 ГПК/отм./,които обаче по никакъв начин не са обосновали решаващите изводи на съда.За пълнота следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи относно това,с какво произнасянето на настоящата инстанция ще допринеси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение No 721 от 03.06.2010 г. по гр.д. Nо 1651/09 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: