3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 02.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1032 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2028/18.ІІ.2015 г. на К. Ф. Г. от З., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-С. против определение № 42 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 4.ІІ.2015 г., постановено по т. д. № 2979/2013 г., с което касационното производство по същото е било прекратено поради невнасянето – вкл. и в продължения срок за това – на допълнителна държавна такса по с/ка на ВКС, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Като последица от това атакуваното пред ВКС решение № 141/18.ІІІ.2013 г. на Пловдивския апелативен съд по т. д. № 175/2013 г. е било обявено за влязло в сила.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение за прекратяване на касационното производство, частният жалбоподател Г. претендира отменяването му и „даване на нов срок за внасяне на определената от съда ДТ в полза на ВКС”. В тази връзка се инвокира довод, че разпореждането на съдията-докладчик за продължаване с нови 2 седмици на първоначално указания срок за довнасяне по с/ка на ВКС на държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата не му е било надлежно съобщено
Ответникът по частната жалба М. В. П. от [населено място] не е ангажирал свое становище по основателността на съдържащото се в нея оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в прекратеното касационно производство, настоящата частна жалба на К. Ф. Г. от З., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледано по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 63 ГПК определените от съда срокове, както и законните /с изключение на тези за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение/ могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им и при наличието на уважителни причини за това, като новоопределеният срок никога не може да бъде по-кратък от първоначалния, а неговото продължаване започва да тече от деня на изтичането му. При данните по делото, че на 15.ХІІ.2014 г. настоящият частен жалбоподател е получил препис от определение по чл. 288 ГПК чрез своя процесуален представител, в което се е съдържало указанието да бъде довнесена по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 732.93 лв. в едноседмичен срок, т.е. най-късно до 22 декември 2014 г., с писмена молба от същата дата /изпратена по пощата/ е било поискано продължаването на този срок, поради това, че Г. се е намирал в чужбина. Тази причина е била счетена от съдията-докладчик във ВКС за уважителна и така първоначално даденият срок е бил продължен с нови две седмици, считано дори не от 22.ХІІ.2014 г. /както това произтича от процесуалния закон/, а от датата на самото разпореждане: 5 януари 2015 г. Новоопределеният срок е изтекъл на датата 19 януари 2015 г. – присъствен ден, понеделник, а, видно от служебна справка от счетоводството на ВКС, е, че и към датата 23.І.2015 г. по сметката на касационния съд за държавни такси не е постъпвала такава в размер на 732.93 лв. от страна на частния жалбоподател Г., респ. от страна на процесуалния му представител по пълномощие от АК-С..
При тези данни по делото ще следва да се посочи, че не съществува процесуално задължение за продължилия срока съд да съобщава на съответния молител дали искането му по чл. 63 ГПК е било удовлетворено или отхвърлено, т.е. последният е бил длъжен сам да следи продължен ли е бил и с колко първоначално дадения му срок. Този извод следва пряко от горепосочените съдопроизводствени правила, установяващи минималната продължителност на новоопределения срок, неговият начален му момент, като произтича и от необжалваемостта на съдебния акт, с който такава молба се уважава или отхвърля, поради което липсва задължение по смисъла на чл. 7, ал. 2 ГПК . Допълнителен аргумент е, че за последиците от пропускане на указания срок за довнасяне на дължимата на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 държавна такса процесуалният представител на настоящия частен жалбоподател е бил надлежно уведомен още със съобщението от 15.ХІІ.2014 г.
В заключение, още с Опр. № 408/28.V.2012 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 339/2011 г., същият – значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – процесуалноправен въпрос е бил разрешен в смисъл, че „страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено”, а също и „за началото и края на срока, в който следва да извърши указаното й процесуално действие”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 4.ІІ.2015 г., постановено по т. д. № 2979/2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1032 по описа за 2015 г.