О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 02.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №897/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] /н./ – [населено място], срещу разпореждане от 29.01.2018г., постановено по ч.гр.д.№6525/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, с което е върната подадената от [фирма] /н./ частна касационна жалба вх.№1325/24.01.2018г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е очевидно неправилно. Твърди се, че преценката за недопустимост на частната касационна жалба по съображение, че атакуваното определение не подлежи на обжалване, не е в правомощието на въззивната инстанция. В жалбата се акцентира върху разпоредбите на чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 ал.2 ГПК и чл. 286 ал.3 т.1 ГПК, в които изчерпателно са посочени случаите, при които въззивната инстанция има правото да върне частната касационна жалба като се твърди, че становището на съда за необжалваемост на определението не е сред тези случаи. Според жалбоподателя компетентен да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба е ВКС, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на САС с указание за администриране на частната касационна жалба на [фирма] /н./ срещу определение №141/16.01.2018г. по ч.гр.д.№6525/2017г. на САС, 8 с-в.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване на основание съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение №141/16.01.2018г., постановено по ч.гр.д.№6525/2017г. на САС, въззивният състав е отменил определение №6065/16.10.2017г. по т.д.№1565/2015г., с което е било спряно производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В определението е посочено, че същото не подлежи на обжалване.
На 24.01.2018г. в деловодството на САС е депозирана частна касационна жалба вх.№1325/24.01.2018г., с която [фирма] /н./ обжалва определението от 16.01.2018г. С разпореждане от 29.01.2018г. съдията-докладчик по въззивното дело е върнал частната касационна жалба по съображение, че атакуваното определение не попада в никоя от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК, което обуславя неговата необжалваемост.
Въззивният съд е компетентен да върне частната касационна жалба при констатирана необжалваемост на въззивното определение. Когато законът не допуска обжалване на съдебния акт – в случая с оглед разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК, не е налице предмет на обжалване ex-lege. Необжалваемият съдебен акт влиза в сила с неговото постановяване, от което следва липсата на задължение за съда да администрира жалбата и да следи дали същата отговоря на изискванията за срок, съдържание и приложения. В тази връзка разпоредбите в ГПК, предвиждащи връщане на частната жалба поради неспазване на срока за обжалване, респ. поради неотстранени в срок недостатъци на жалбата, не са относими като аргумент за изчерпателно посочени в закона случаи за връщане на частната жалба. Разпоредбата на чл.286 ал.1 т.3 ГПК също не изключва компетентността на въззивния съд да върне като недопустима частна касационна жалба при необжалваемост на определението. Връщането на частната жалба е резултат на констатацията на съда (а не на проверка) за нейната недопустимост като контролът за законосъобразност на разпореждането за връщане на жалбата е инстанционен по реда на чл.274 ал.2 ГПК (каквото е настоящото производство).
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Определението на въззивния съд, с което се отменя определение на първата инстанция за спиране на производството по чл.229 ГПК и с което делото се връща за последващи процесуални действия, не попада в кръга на подлежащите на обжалване определения, очертан в чл.274 ал.1 ГПК, поради което подадената от [фирма] /н./ частна касационна жалба вх.№1325/24.01.2018г. е недопустима.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.01.2018г., постановено по ч.гр.д.№6525/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, с което е върната подадената от [фирма] /н./ частна касационна жалба вх.№1325/24.01.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: