О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 02.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2788/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на З. (ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №180 от 08.08.2017г., постановено по в.т.д. № 319/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о, в частта му, с която е потвърдено решене №137/23.02.2017г. по т.д.№1249/2015г. на Варненски окръжен съд за осъждането на застрахователното дружество да заплати на Н. М. П. застрахователно обезщетение общо в размер на 140 433.88лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2015г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и недопустимо поради противоречие с материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно приетата от въззивния съд неоснователност на възраженията на ответното дружество: 1) за изтекла погасителна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие, 2) за липса на събитие, явяващо се покрит риск по смисъла на стандартните „Общи условия към застрахователни договори по застраховка „Професионална отговорност в проектирането”, 3) за липса на данни и доказателства за нарушение на закона или на договорните отношения на „Г. К.” 07 О. с ищцата за периода 2009г.-2010г. и 4) за липса на данни и доказателства за реално претърпени вреди от ищцата вследствие нарушение на закона или договорните й отношения с „Г. К.” 07 О., като се излагат аргументи в подкрепа на изложените по-горе възражения, включващи недоказаност на исковата претенция и противоречие в решаващите мотиви на съда. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска против застрахователя с присъждане на направените от дружеството по делото разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Допустимо ли е присъждането на обезщетение за вреди на лицето, което единствено има вина за настъпване на вредоносния резултат поради собственото си намерение за игнориране на известния му от по-рано факт за препятствие за осъществяване на инвестиционните му намерения в собствения му имот?”.
2. „Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?”. Твърди се, че апелативният състав не е обсъдил всички доводи и възражения на страните, поради което обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение№15/30.01.2015г. по гр.д.№4604/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение№228/01.10.2014г. по гр.д.№1060/2014г. на ВКС, І г.о., решение №166/15.07.2013г. по гр.д.№1285/2012г. на ВКС, ІІІ г.о, решение №212 от 01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №202/21.12.2013г. по т.д.№866/2012г. на ВКС, І т.о., решение №76/12.06.2012г. по т.д.№377/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №581/30.09.2010г. по гр.д.№1019/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., ТР №1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. та ВКС, ОСГК и решение №166 от 03.08.2011г. по гр.д.№1065/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.
3. „Как следва да бъде решен въпроса – е ли възникнало застрахователно събитие и ако да – кога, при липса на наведени твърдения от страна на ищеца и противоречиви съждения в решението относно това договора с какъв предмет е – неизпълнен или невъзможен?” и
4. „Допустимо ли е ангажиране отговорността на застраховател по застраховката професионална отговорност по чл.171 ал.1 ЗУТ и Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството за търсене от застрахования договорна отговорност?”. Сочи се с оглед липсата на съдебна практика, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищцата Н. П., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че материалноправните въпроси №1, №3 и №4 са въпроси изцяло по правилността на обжалваното решение, повтарящи оплакванията на касатора в касационната жалба. Твърди се, че процесуалноправният въпрос №2 не е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника по евентуалния иск „Г. К.” 07 О..
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Твърдението в касационната жалба за недопустимост на решението поради несъответствие между изводите на съда и поради допуснати процесуални нарушения, не обосновава евентуална недопустимост като предпоставка за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение №180/08.08.2017г. по в.т.д.№319/2017г. на Варненски апелативен съд, въззивният състав е потвърдил решение №137/23.02.2017г. по т.д.№1249/2015г. на Варненски окръжен съд, с което ответникът по главния иск [фирма] е осъден да заплати на ищцата Н. М. П. застрахователно обезщетение общо в размер на 140 433.88лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по силата на договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството” между [фирма] и [фирма] по застрахователни полици №3407097501R000031 от 08.09.2009г. и №3407097501R000030 от 08.09.2009г. за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на [фирма], в качеството му на консултант и строителен надзор по договори за консултантска дейност от 02.02.2010г. и от 28.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2015г. до окончателното й изплащане. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Апелативният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за спора по иска на Н. П. против главния ответник „ [фирма] с правно основание 249 т.3 КЗ/отм./ във вр. с чл. 2 ал.1 т.2 и т.4 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (приета с ПМС №38/2004г.):
1) между ищцата Н. П. и ответника по евентуалния иск [фирма] е бил сключен договор за консултантска дейност от 02.02.2010г., по силата, на който дружеството се е задължило да изготви комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите на основание чл.142 ал.1 т.2 от ЗУТ за строеж автосервиз, търговски обект, офис и жилища в ПИ №049001, масив 49 по КВС на землище А.,
2) в изпълнение на договора е изготвен комплексен доклад рег.№4-2010/05.02.2010г. със заключение, че представената проектна документация за строежа отговаря на изискванията на чл.142 ал.5 и чл.169 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
3) с разрешение за строеж№48/23.03.2010г., издадено от главния архитект на [община] е разрешено на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ да се извърши СМР съгласно одобрен инвестиционен проект №53/23.03.2010г.
4) с договор за консултанска дейност от 28.05.2010г. с възложител Н. П., [фирма] се е задължил да упражнява строителен надзор по време на строителството и изготвяне на технически паспорт, включително „Енергиен паспорт“ на строеж Автосервиз, търговски обект, офис и жилища в ПИ №049001, масив 49 по КВС на землище А.. Срокът на действие на договора е бил 12 месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж.
5) между ищцата в качеството й на възложител и [фирма] като изпълнител, е бил сключен договор №5/27.05.2010г. за строителство, по силата, на който изпълнителят е следвало да изпълни СМР съобразно приложение №1 на обща стойност 134 237.58лв. без ДДС. С квитанции към приходни касови ордери №31/20.08.2010г., №18/11.06.2010г., №43/01.10.2010г., №23/20.07.2010г., ищцата е заплатила на изпълнителя сумите от 39 100лв., 30 270лв., 27 950лв., и 47 600лв.
6) със заповед №ДК-10-СИР/30.07.2010г. на началника на ДНСК, потвърдена с решение №1002/29.04.2011г., по адм. дело №3147/2010г. по описа на Административен съд – Варна, е отменено разрешението за строеж.
7) със заповед от 29.07.2010г. на управителя на [фирма] на основание чл.168 ал.4 и ал.5 ЗУТ е спряно строителството за срок от седем дни, поради подадена жалба от [фирма].
8) със заповед №ДК-02-С./14.06.2011г. на началника на РДНСК е постановено принудително премахване на незаконен строеж „автосервиз, търговски обект, офис и жилища, който ще бъде построен в ПИ №049001 като при липса доброволно изпълнение стойността на премахването е 6 587.64лв., а със заповед №960/02.12.2014г. на кмета на [община] е наредено отстраняването на отпадъците от премахването на незаконен строеж за сметка на ищцата по фактура №1858/26.02.2015г. за сумата от 4617.65лв.
9) между главния ответник [фирма] и евентуалния ответник [фирма] е бил сключен договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“ по застрахователен сертификат №1 към договор за застраховка № 3407097501R00030 от 08.09.2009г. с период на действие 13.09.2009г. до 12.09.2010г. и сертификат №1 към договор за застраховка № 3407097501R00031 от 08.09.2009г. със срок на действие 14.09.2009г. до 13.09.2010г.
10) съгласно заключенията по допусната съдебно техническа експертиза за местност „М.“, землище [населено място] има одобрен план за земеразделяне, обявен на 10.06.1999г., впоследствие наименован Карта на възстановената собственост, както и ПУП – ПЗ, одобрен със заповед №344/18.09.2003г. на Кмета на [община]. Газопроводното отклонение на [фирма] е нанесено в КВС на землището на [населено място], общ. А., във връзка със заявление №1605/27.05.2009г. на 27.05.2009г. По издадена скица №0658/27.05.2009г. газопроводът е нанесен в графичната й част. Газопроводът не бил нанесен в ПУП – ПЗ и няма нанесен сервитут през процесния имот №049001
11) извършените до 29.07.2010год. СМР от [фирма] по договора за строителство с ищцата ог 27.05.2010г. са в размер 16 796,34лв. с ДДС, а стойността на СМР, извършени след тази дата е в размер на 120 943,62лв. с ДДС. Допълнително са изработени 4 броя автосервизни врати на обща стойност 8616лв. с ДДС.
На базата на така установените факти въззивният съд е приел, че ищцата Н. П. и евентуалния ответник [фирма] са обвързани с валидно облигационно правоотношение, по което не се оспорва, че ищцата е изправна страна, както и че между ответниците [фирма] и [фирма] съществува валидно облигационно застрахователно правотношение, възникнало въз основа на сключени два договора за застраховка по чл.171 от ЗУТ вр.чл.2, ал.1, т.2 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Първият договор покрива вреди, причинени от дейността на [фирма] като консултант, във връзка с извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, а вторият договор е за евентуално възникнали вреди от дейността му като лице, упражняващо строителен надзор. Въззивният състав е посочил, че предмет на задължителното застраховане по наредбата е професионалната отговорност на лицата по чл.171 ал.1 ЗУТ за вреди, причинени на други участници в строителството, вследствие на неправомерни действия, или бездействия, при или по повод на задълженията им.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на застрахователя за липса на застрахователно събитие (неправомерни действия или бездействия при или по повод задълженията на [фирма] като консултант и като лице упражняващо строителен надзор), тъй като това дружество е дало положителна оценка за съответствие на инвестиционните проекти на ищцата. Въз основа на изготвения от дружеството комплексен доклад е издадено разрешение за строеж, което впоследствие е отменено поради нарушение на чл.67 ал.2 ЗУТ във връзка с нормативните изисквания за сервитутни ивици, определени в Закона за енергетиката /ЗЕ/, Наредба №6/25.11.2004год. и Наредба № 16/09.06.2004год. за сервитутите на енергийните обекти. Според съда разпоредбите на чл.142 ал.2 и ал.5 от ЗУТ, както и на 169 ал.1 и ал.2 от ЗУТ задължават консултанта при изготвяне на оценката да установи съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормативите за устройство на територията като от това задължение следва и задължението за съобразяване на проектите с разпоредбата на чл.67 ал.2 ЗУТ, имаща отношение към съоръженията на техническата инфраструктура. Съдът е посочил, че съгласно чл.67 ал.2 ЗУТ, в поземлените имоти, които се намират върху или в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура, а според чл.64 ЗЕ за собствениците на такива обекта възниква сервитутно право по закон. В заключение съдът е обосновал извода, че при изготвяне на оценката консултантът е имал задължение да изследва за наличието и съответно да съобрази строежа със съоръженията от техническата инфраструктура, засягащи имота, което в случая консултантът не е сторил.
Съдът е приел за неоснователно възражението на застрахователя, че евентуалният ответник е нямало от къде да знае какви съоръжения има на терена. Според апелативния състав, макар в представената виза да не е било отразено газопроводно съоръжение, към момента на изготвяне на комплексния доклад за оценка са съществували данни, от които консултантът е могъл да установи наличието на газопреносното съоръжение, преминаващо в близост до имота на ищцата, а именно: от представена скица № ф00658/27.05.2009год., издадена от ОбС „Земеделие“ при [община], се установява, че газопроводът е нанесен графично като от заключението на вещото лице е видно, че газопроводът е бил нанесен в КВС съгласно заявление вх.№1605/27.05.2009год. на [фирма] на 27.05.2009год. и следователно към 27.05.2009г. – т.е. преди изготвянето на комплекния доклад за съответствие, газопроводът е бил нанесен в КВС, респективно същият е могъл при проверка да бъде установен.
Въззивният състав е дал отговор и на възражението на застрахователя относно липсата на правомощие за застрахованото дружество [фирма] да спре строителството до приключване на процеса относно оспорването на разрешението за строеж за по-дълъг период от 7 дни. Съдът е посочил, че на осн. чл.168 ал.4 ЗУТ дружеството е разполагало с правомощие за това, понеже неговите предписания като лице, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга, са задължителни за строителя. В решението е отразено, че ако [фирма] е бил спрял строежа на този етап, от една страна, евентуалният ответник би изпълнил своето законово и договорно задължение в качеството си на строителен надзор да следи за законосъобразното протичане на процеса на строителство, от друга страна – по този начин биха се ограничили вредите до разходите, извършени до този етап на строежа до размер 16 796.34лв. с ДДС.
В обжалваното решение съдът е изложил съображения относно размера на настъпилите вреди, понесени от ищцата, вследствие на отмяна на незаконосъобразно издаденото разрешение за строеж, предмет на настоящето производство и относно разходите по събарянето и извозването на отпадъците. На базата на приетите по делото доказателства и след приспадане на предвидените в чл. 10 от общите условия на застрахователя 10% за самоучастие на застрахованото дружество, съдът е приел, че дължимото от застрахователя обезщетение е общо в размер на 140 433.88лв.,, от които 130 428лв. – разходи за платено възнаграждение по договора за строителство, 4 155.88лв. – разходи за събаряне на построеното и 5 850лв. – разходи за извозване на отпадъците.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението за давност на ЗАД [фирма]. Посочил е, че двата договора за застраховка изтичат на 12.09.2010г., а според изричната норма на чл.20 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, правата по договора за застраховка се погасяват в срок от пет години от датата на изтичането им. Акцентирал е върху обстоятелството, че исковата молба е предявена на 31.07.2015г. и следователно посоченият петгодишен давностен срок по отношение на застрахователното дружество не е изтекъл. Според съда срокът за погасяване на претенцията не е изтекъл и съобразно чл.32 от Общите условия на ЗП „Професионална отговорност в проектирането и строителството, според който правата по застрахователния договор се погасяват след изтичане на пет години от настъпване на застрахователното събитие като в решението са изложени съображения, че вземането на ищцата за вреди е станало изискуемо след окончателното решение от 16.05.2012г. по адм.д.№ 4380/2011г. по описа на В., когато заповедта за отмяна на разрешението за строеж е влязла в сила.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос №1: „Допустимо ли е присъждането на обезщетение за вреди на лицето, което единствено има вина за настъпване на вредоносния резултат поради собственото си намерение за игнориране на известния му от по-рано факт за препятствие за осъществяване на инвестиционните му намерения в собствения му имот?”, не е обусловил решаващите изводи на съда и като такъв не обосновава наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Във въззивното решение липсва констатация на съда, че вредите са резултат от виновно поведение от страна на ищцата, напротив – въззивният състав е приел за безспорно между страните, че ищцата е изправна страна в отношенията си с [фирма] както по консултантския договор от 02.02.2010г., така и по договора за строителен надзор от 28.05.2010г. Поставеният от касатора въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния състав за ангажиране отговорността на застрахователя и не съставлява значим за спора въпрос, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора процесуалноправен въпрос №2: „Длъжен ли е второинстанционният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната доводи, аргументи и възражения, изложени във въззивната жалба и съответно да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?”. В обжалваното решение въззивният състав е отразил всички възражения и оплаквания на ЗАД [фирма] във въззивната жалба като изчерпателно е изложил съображения за тяхната неоснователност. Несъгласието на касатора с част от правните изводи на съда, както и твърдението за неправилно приложение на материалния закон, представляват оплакване за неправилност на въззивното решение като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, което основание не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Доколкото въззивният съд е дал отговор на доводите, аргументите и възраженията на въззивника във въззивната жалба, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно – процесуалноправният въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Въпрос №3: Как следва да бъде решен въпроса – е ли възникнало застрахователно събитие и ако да – кога, при липса на наведени твърдения от страна на ищеца и противоречиви съждения в решението относно това договора с какъв предмет е – неизпълнен или невъзможен?”, не е значим за правния спор, тъй като въззивният съд ясно е посочил в мотивите към обжалваното решение в какво се състои застрахователното събитие като е посочил, че във всички случаи претенцията на ищцата по 249 т.3 КЗ/отм./ във вр. с чл.2 ал.1 т.2 и т.4 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, не е погасена по давност. В тази връзка въпросът дали след отмяна на разрешението за строеж, договорът за строителен надзор между ищцата и [фирма], се явява неизпълнен, или представлява договор с невъзможен предмет, е неотносим за отговорността на застрахователя. Отделно следва да се има предвид, че съдът е обсъдил липсата на предмет на договора за строителен надзор в контекста на възражението за давност на ответника по евентуалния иск [фирма], по отношение на когото въззивното решение е влязло в сила.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и с оглед поставения в изложението материалноправен въпрос №4: „Допустимо ли е ангажиране отговорността на застраховател по застраховката професионална отговорност по чл.171 ал.1 ЗУТ и Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството за търсена от застрахования договорна отговорност?”. На първо място следва да се отбележи, че въпросът е поставен общотеоретично и като такъв не представлява въпрос обусловил конкретните правни изводи на съда. Но дори да се приеме, че въпросът е значим за спора, в случая не е налице твърдяната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация. С оглед разясненията в т.4 от от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, липсата на съдебна практика не е достатъчно основание да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Самата разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, в която е предвидено, че „предмет на задължително застраховане по наредбата е професионалната отговорност на лицата по ал. 1 за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им”, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Вредите причинени от консултанта, респ. от лицето упражняващо строителен надзор в изпълнение на договор с инвеститора, се включват в предмета на застраховката. Същите не са посочени в изключенията по т.4 от Наредбата, при които застраховката не покрива изплащането на обезщетения.
На основание чл.78 ал.3 ГПК във вр. с чл.38 ал.2 ЗА, чл.7 ал.2 т.5 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. на В. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. К. К. от АК-В., адвокатско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 3 254лв. (3/4 от 4 338.68лв.).
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №180 от 08.08.2017г., постановено по в.т.д.№319/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на К. К. К. от АК-В., от [населено място], [улица] ет.3, като пълномощник на Н. М. П., сумата 3 254лв. /три хиляди двеста петдесет и четири лева/ – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: