О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 21.09.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 178 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. А. срещу решение № 260/18.11.2011 г. на Ловешки окръжен съд /Л./ по в.гр.д. № 382/2011 г. в частта, в която е потвърдено решението на Ловешки районен съд /Л./, осъждащо настоящия касатор да заплати на Л. Ц. сумата 8240 лв. – допълнително възнаграждение за второ тримесечие на 2007 г., дължимо на основание чл.5 ал.2 от договор за възлагане на управление от 17.04.2007 г. със законна лихва, както и относно съответните разноски.
Ответникът по жалбата Л. П. Ц. не взима становище.
Касационната жалба е недопустима. Решението на Л. не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. В настоящия случай касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г. – на 29.12.2011 г., поради което касационното производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.280 и сл. ЗЗД вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Претенциите имат своето основание в договор за възлагане на управление на търговско дружество между [фирма] – [населено място] и Л. П. Ц. по управление на [фирма]. Вярно е, че договорът за възлагане на управление на търговско дружество или тъй наречения мениджърски договор няма изрична правна уредба в ТЗ и се разглежда като договор за поръчка /мандат/ по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, но доколкото се касае за договор за управление на търговско дружество, претенциите във връзка с изпълнението му дават основание да се приеме, че спорът между страните – търговско дружество и физическо лице обуславя спор по търговско дело по търговска сделка по смисъла на чл.365 т.1 ГПК. Доколкото предявените претенции са с цена всяка една под 10000 лв., а претенцията предмет на касационната жалба е за 8240 лв., което е също под 10000 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 предл.2-ро ГПК. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение № 260/18.11.2011 г. на Ловешки окръжен съд по в.гр.д. № 382/2011 г. в обжалваната част и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 178/2012 г. пред ВКС, ТК, І ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.