Определение №202 от 21.11.2019 по ч.пр. дело №4113/4113 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№202

гр. София, 21.11.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4113 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощник адв. Кирилка Андреева, срещу определение № 344 от 22.08.2019г. постановено по ч.гр.д. № 410/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.05.2019г. постановено по гр.д. № 1331/2018г. на Старозагорски окръжен съд за връщане на касационната му жалба против решение № 74 от 12.03.2019г., постановено по същото дело, като просрочена.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване формулира следния правен въпрос: „следва ли съдът пред който е депозирана жалба, постъпила по пощата с неясен печат, да извърши всички необходими процесуални действия за установяване точната дата на клеймото“. Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба Л. Г. Г. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд е приел, че Е. Г. Г. е уведомен на 18.04.2019г. за постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 74 от 12.03.2019г. постановено по гр.д. № 1331/2018г., като едномесечният срок за касационно обжалване е започнал да тече на посочената дата 18.03.2019г. и е изтекъл на 18.04.2019г., а касационната жалба е подадена от Е. Г. Г. по пощата с пощенско клеймо от 19.04.2019г., макар и недостатъчно добре четливо. Твърдението на жалбоподателя, че пощенското клеймо е от 18.04.2019г., съдът е счел за неоснователно и потвърдил връщането на жалбата като просрочена.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос „следва ли съдът, пред който е депозирана жалба, постъпила по пощата с неясно пощенско клеймо, да извърши всички необходими процесуални действия за установяване точната дата на клеймото“ е обуславящ изхода на спора. Касационното обжалване обаче следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като по въпроса има съдебна практика на Върховния касационен съд, на която обжалваното определение не съответства.
Приема се в Решение № 440/31.05.2010г. по гр.д.№1504/2009г. на ВКС, III г.о.; определение № 838 от 13.11.2014г. по ч.гр.д. № 6433/2014 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 312 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 705/2016г. на ВКС, І т. о., определение № 353 от 27.06.2017 г. по ч. т. д. № 893/2017г. на ВКС, ІІ т. о., че при спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата; както и че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Когато пощенското клеймо е нечетливо и не може да се установи датата на подаването, тя може да бъде установена от друг издаден от пощенската служба документ – фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение, в което да бъде удостоверен денят на действителното постъпване на пощенската пратка.
В случая жалбоподателят Е. Г. е подал касационната си жалба по пощата, като поставеното от пощенския служител клеймо, съдържащо датата на подаване на пратката, е нечетливо. Невъзможността да се разчете датата не се дължи на пропуск или бездействие на жалбоподателя и за него той не може да носи отговорност. Съдът е констатирал, че поставеният печат не позволява несъмнително установяване на датата на подаване на пратката, но въпреки това е, счел, че срокът за обжалване не е спазен. В такава ситуация съдът дължи даване на указания до страната за ангажиране на възможните доказателства за изясняване точната дата на подаване на жалбата чрез пощенската служба. Ако въпреки положените усилия датата на клеймото не може да бъде удостоверена по категоричен начин, то съществуващото съмнение не може да е във вреда на жалбоподателя.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъдат отменено и делото върнато на въззивния съд, който преди да се произнесе по основателността на частната жалба, да предприеме действия по събиране на доказателства за установяване точната дата на подаване на жалбата по пощата.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 344 от 22.08.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 410/2019г. на Пловдивски апелативен съд по частната касационна жалба на Е. Г. Г..
ОТМЕНЯ горепосоченото определение № 344 от 22.08.2019г. по ч.гр.д. № 410/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно горните указания.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top