О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 21.05.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 4731 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по три касационни жалби, насочени срещу решение № 416 от 04.11.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 1295/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, както следва:
с вх.№ 15186 от 05.12.2013 г. на [община], срещу която отговори, с които оспорват наличието на основание за допускане на обжалването и основателността й със заявени искания за присъждане на разноски, са подали Н. П. С. (с вх.№ 226 от 09.01.2014 г.) и К. Д. С., Г. Д. С. и Д. П. С. (с вх.№ 1252 от 31.01.2014 г.);
с вх.№ 15330 от 09.12.2013 г. на К. Д. С. Г. Д. С. и Д. П. С., срещу която отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността й със заявено искане за присъждане на разноски, е подала [община]; Н. П. С. също е подал отговор на тази жалба, в който поддържа, че тя е основателна;
с вх.№ 15401 от 10.12.2013 г. на Н. П. С., срещу която отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността й със заявено искане за присъждане на разноски, е подала [община].
Жалбите са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни, отговарят на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК, придружени са от изложения по чл.280, ал.1 ГПК и удовлетворяват изискването по чл.280, ал.2 ГПК.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл.196 и сл. ГПК (отм.), окръжният съд е потвърдил решение от 04.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 134/2004 г. на Районен съд – Стара Загора, ІІ състав. С последното съдът е изнесъл на публична продан предметът на делбата – недвижимият имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ V-903 в кв.10 с площ 660 кв.м., с незастроена площ от 358 кв. м., при граници : от изток – [улица], от север – парцел VІ-905, от запад и от юг – парцел ІІ от кв.10 по плана на града, със средна пазарна оценка от 132 000 лв. при квоти : за ищците общо 220/660 ид.ч. или по 73,33/660 ид.части за всеки от съделителите К. Д. С., Г. Д. С. и Д. П. С.; за ответника [община] – 220/660 ид.части ; за ответниците М. Д. С. и Р. А. П. – по 1/3 от 27,50/660 ид.части, а за ответниците А. Д. С., А. Н. С. и Д. Н. С. (наследници на починалия Н. А. С.) – общо 1/3 от 27,50/660 ид.части; за ответника Ц. Г. Г. (наследник на починалата М. Н. Г.) – 27,50/660 ид.части ; за ответницата Н. Н. П. – 27,50/660 ид.части; за ответника З. Н. Г. – 27,50/660 ид.части лично и още 27,50/660 ид.части като наследник на починалата К. Н. Г., или общо 55/660 ид.части и за ответника Н. П. С. – 82,50/660 ид.части.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че въпросите относно участниците в съсобствеността и обема на техните права е решен с влязлото в сила решение по допускане на делбата, след което е влязло в сила цитираното от [община] решение по гр.д.№ 471/1997 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от единия от съделителите (наследодателят на Д. П. С. – П. Д. С.). Окръжният съд е посочил, че във втората фаза на делбения процес не могат да се повдигат и разглеждат оспорвания и претенции, обуславящи отговора на въпросите между кои лица, относно кои имоти и при какви делбени квоти трябва да се извършиш съдебната делба, като същите въпроси са вече разрешени с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, което е задължително за всички правни субекти в Републиката. На следващо място е посочено, че основният способ за извършване на делбата е този по чл.287 и чл.291 ГПК (отм.) – съставянето на разделителен протокол и тегленото на жребий, щом допуснати до делба имоти съответстват на броя на съделителите. В случая, обаче, допуснатият до делба имот е един и е неподеляем, а са налице 13 съделители със съсобственост в различни квоти. Поради това в случая не следва да се съставя разделителен протокол, а да се приложи разпоредбата на чл.288, ал.1 ГПК (отм.), като имотът бъде изнесен на публична продан.
Изложеното сочи, че поставения с касационната жалба на [община] въпрос по чл.280, ал.1 ГПК (обобщен съобразно правомощията на ВКС, разяснени с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№ 1/2009 г.) „Следва ли във втората фаза на съдебната делба да се съобрази новонастъпил факт – влязло в сила след датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС на единия от съделителите – като се допусне промяна в дяловете на съсобствениците ?” има обуславящо значение за изхода на спора. Същият, обаче, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена от касатора [община] съдебна практика. В частност – с Решение № 2305 от 1.ІХ.1974 г. по гр.д.№ 1152/1974 г. на ВС, І г.о. е разгледан казус, при който след датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата е влязло в сила решение по конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, което е довело до елиминиране от участие в съсобствеността на страната, поддържала искането за продължаване на делбеното производство. С Решение № 911 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 1625/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, пък е разгледан казус, при който след датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата е влязло в сила решение по конститутивен иск по чл.30 ЗН, което е довело до промяна на правата на страните в съсобствеността, признати им с решението по чл.282, ал.1 ГПК (отм.). Общото и в двата случая е наличието на последващо влезли в сила решения с конститутивно действие, каквото решението по иск по чл.108 ЗС не притежава, независимо от това дали с него правата на ищеца са признати или отречени. В случая, действително, решението по гр.д.№ 471/1997 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е влязло в сила след влизането в сила на решението по чл.282, ал.1 ГПК (отм.) и с него е отхвърлен иска на П. Д. С. за осъждането на [община] да му предаде на основание чл.108 ЗС процесния и по настоящото дело имот в качеството му на притежател на 1/9 ид.част от него. Това обаче единствено разкрива наличието на две влезли в сила решения между част от съделителите, които си противоречат, като противоречието се дължи на обстоятелството, че след приключване на устните състезания по гр.д.№ 471/1997 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е настъпило обстоятелство, което е довело до промяна в собственическото правоотношение. Касае се за съобразената в първата фаза на делбата Заповед № 954 от 18.11.2003 г. на Областен управител на Област С. З., издадена за обезщетяването на К. Д. С., Г. Д. С. и П. Д. С. на основание чл.2, ал.5 ЗОСОИ – в изпълнение на Решение № 5238 от 28.05.2003 г. по адм.д.№ 9113/2002 г. на ВАС, ІІІ отделение. Посочената заповед легитимира тези лица като съсобственици на процесния недвижим имот с квота в съсобствеността общо 1/3 ид.част. Както правилно е приел въззивният съд, във втората фаза на делбения процес не могат да се пререшават въпросите между кои лица, относно кои имоти и при какви квоти трябва да се извърши съдебната делба, тъй като същите са разрешени с влязлото в сила решение по допускането й. Ето защо в случая не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване по депозираната от [община] касационна жалба.
Касационното обжалване не следва да се допуска и по жалбата на касатора Н. П. С., в изложението към която са поставени следните въпроси: „Следва ли съда да извърши делба между съделителите на сънаследствен имот по колена или следва да извърши делбата между всяка от страните по делото поотделно ?” и „Допустимо ли е решаващият съд при наличие на реална фактическа възможност процесният имот да се подели чрез дялове в натура или етажна собственост, да извърши делба чрез изнасяне на имота на публична продан ?”, заявени като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нито един от въпросите няма изискваното с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д.№ 1/2009 г. обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на първия от въпросите следва да се има предвид, че процесният имот не е сънаследствен, доколкото съсобствеността на трите групи участници в нея произтича от три различни основания – обезщетяване по ЗОСОИ (за К. Д. С., Г. Д. С. и Д. П. С.), отмяна на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС (за останалите съсобственици – физически лица) и чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във връзка с § 42 ПЗР ЗИД ЗОС (Обн., ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г.) – за Общината. Освен това искане да се извърши делба между съделителите „по колена” изобщо не е бил повдиган в инстанциите по същество, поради което не е бил обект на разглеждане от съда. Вторият от въпросите също няма обуславящо значение за изхода на спора, доколкото по делото категорично е установено, че не съществува „реална фактическа възможност процесният имот да се подели чрез дялове в натура”, тъй като е невъзможно да се образуват парцели, съответни на броя на съделителите. Не е ясно какво според касатора Н. С. е отношението на института на етажната собственост към разглеждания случай; не е налице и обосновка с какво произнасянето на ВКС по поставените от него въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационното обжалване не следва да се допуска и по жалбата на касаторите К. Д. С., Г. Д. С. и Д. П. С., в изложението към която са поставени следните въпроси: „Когато част от делбения имот – терен (в случая 302 кв.м.) е включен в съседен парцел – изключителна собственост на единия от съделителите – [община] – и постоянно се владее от него, съда следва ли да ликвидира тази съсобственост между физическите лица (частна собственост) и [община] (общинска собственост) по чл.36 ЗС предмет на делбата чрез разпределение по чл.292 ГПК (отм.) ?” ; „Когато делбените имоти са съсобственост между Община и физически лица, следва ли съда във връзка с чл.36 ЗС да разпредели приоритетно същите между тях, за да ликвидира тази съсобственост ?” ; „Когато единия от дяловете, представляващ част от делбения имот се владее само от единия съсобственик – Общината, следва ли да се разпредели този дял на Общината, за да се ликвидира напълно тази частна и общинска съсобственост ?” и „Когато част от делбения имот – в случая 302 кв.м. е включен в съседен голям парцел, в който е извършено строителство, съда следва ли да извърши проверка дали има необходимото лице и достатъчно незастроена площ, от който може да се обособи отделен парцел ?”. На първо място съдът констатира, че въпросите са формулирани некоректно, доколкото предполагат коренно различна от установената по делото фактическа обстановка. Възприемайки основното заключение на съдебно-техническата експертиза (от 28.05.2012 г.), съдът е приел за установено, че процесният недвижим имот е неподеляем, като от него не могат да се обособят реални самостоятелни имоти, които да отговарят на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 ЗУТ. С второто допълнително заключение (л.457-458 от гр.д. на РС – Стара Загора) изрично е даден отрицателен отговор на въпроса досежно възможността за обособяване в самостоятелен обект на частта от делбения имот с площ от 302 кв.м., попадаща в парцел ІІ за жилищно строителство, което особено ярко подчертава несъответствието между четвъртия от поставените въпроси и фактите по делото. Предвид невъзможността за формиране на два самостоятелни дяла и като се отчете отсъствието на съвместно заявено от всички съсобственици – физически лица искане за извършване на делбата посредством разпределяне на частта от делбения имот, попадаща в парцел V-903 (сега с идентификатор 68850.515.364), в техен общ дял, се налага извода, че поставените от касаторите въпроси не са били част от предмета на делото, съответно – нямат обуславящо значение за изхода на спора.
Предвид липсата на основание за допускане на касационното обжалване по която и да е от касационните жалби, не са налице предпоставки за присъждане на разноски в полза на никоя от страните по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 416 от 04.11.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 1295/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: