О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №3731/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. К. И. и Н. Г. И. от [населено място],обл. София срещу решение № 101 от 03.07.2017г по в.гр.дело № 220/2017г. на Варненски апелативен съд , с което в обжалваната от касаторите част , по обявена на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот ,обективиран в нот. акт №55 т.ІІІ от 16.08.2013г , с който договор упълномощеният изрично Г. К. И. е продал на себе си недвижим имот, собственост на наследодателя на ищците Т. К. И., в резултат на унищожаемост на упълномощителната сделка- пълномощно с нотариална заверка от същата дата, издадено от Т. К. И. като дееспособно лице ,но при обективирана невъзможност да разбира действията си и ръководи постъпките си , по иска на основание чл. 31, ал.2 във вр. ал.1 ЗЗД , предявен от наследниците на Т. К. И. след смъртта му, настъпила на 27.08.2013г. В тази част е потвърдено решение № 6/10.03.2017г и решение №416/18.04.2017г (последното постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК ) по гр.д № 4/2017г на Разградски РС , постановени при повторното разглеждане на делото в първа инстнанция .
С решение №173 от 07.11.2016г по в. гр.д № №400/2016г на АС Варна е било постановено обезсилване на решение №22/09.06.2016г на ОС – Разград и връщане на делото за ново разглеждане . При предявени включително искове за нищожност на основание 26, ал.1 предл. трето ЗЗД по отношение на покупко- продажбата ;иск по чл.26,ал.2 предл. трето ЗЗД за нищожност на пълномощното заверено с отпечатък от палец ,както и иск по чл.87, ал.3 ЗЗД в условия на евентуалност, след обезсилването е указано исковете да се разгледат в поредността, произтичаща от сочения от ищците порок, като са дадени указания и по квалификация на иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД и унищожаемост на упълномощителната сделка . При повторното разглеждане на делото исковете за нищожност са отхвърлени , поради което е разгледан и уважен иска по чл. 31, ал.2 и чл. 42, ал.2 ЗЗД, по отношение на който в производството по в. гр.д № №400/2016г на АС Варна исковата молба е била оставена без движение с определение №537/26.08.2016г и определение №547/08.09.2016г , при указания за уточняване на обстоятелствата по чл. 31,ал.2 ЗЗД от ищците- наследници . Въз основа на направено от тях уточнение за хипотезата на чл. 31 ал.2,предл.второ ЗЗД въз основа съдържанието на пълномощното ,при иск за унищожаемост на упълномощителната сделка ( по молба от 19.09.2016г), както и че при състоянието на упълномощителя поставянето му под запрещение не е било и необходимо (молба от 07.09.2016г ) , предметът на делото в частта по двата иска , вкл този по чл. 42,ал.2 ЗЗД е приет за уточнен в направения от Варненски АС доклад , а също и в постановеното от въззивния съд решение за обезсилване на решение №22/09.06.2016г на ОС – Разград , с което този иск е бил разгледан и уважен,но при нарушения, довели до недопустимост на решението.
Ответниците по иска за унищожаемост са оспорили допустимостта на изисканите от въззивната инстанция и направени уточнения от процесуална гледна точка, със съображението , че някои наведени факти и искания не ги е имало в исковата молба , а се навеждат като нови основания и петитум. В исковата молба не е имало твърдение на ищците за обстоятелство по чл. 31,ал.2 , предл. второ ЗЗД в смисъл че банковият превод от 18 000 лева явно касае друга сделка , затова ответниците по иска, след като не са получили и ясни указания по разпределение на доказателствена тежест , не са представили и доказателства , че в действителност тази сума е цена по процесната продажба между двамата братя, а не е плащане по предходна сделка , с предмет земеделски земи. С тези възражения ответниците по иска са се защитавали и при повторното разглеждане на делото , като са направили доказателствено искане да бъде изискан от неучастващо в процеса лице – свидетелката Н. А. , с която покойният е живял съвместно, документ за договорните отношения между двамата братя. След като първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане , в хода на въззивното обжалване и при заявено във въззивната жалба твърдение , че отразената в нотариалният акт за покупко –продажба на земеделска земя от 2012г. ( (вече приет като доказателство без да бъде оспорен)е неверен за цената и начинът на плащането й относно въпросните 18 000 лева преведени по банков път, настоящите касатори са напомнили искането си с позоваване на чл.266 ал.3 ГПК , но в съдебно заседание са представиликато нововъзникнало обстоятелство писмена декларация от 07.04.2017г на Н. А. ,че на тази дата била предала на пълномощника на ответниците по иска договор с дата 13.07.2012г, сключен между нея и покойния Т. К.. Приложен е и договор с дата 13.07.2012г, именован „предварителен”.В титулната му част като прехвърлител е обозначен Т. К. , като приобретател -Н. А., за нейно пожизнено право на ползване.В съдържанието като приобретател на правото на собственост на процесния имот се сочи Г. К., които се договаря с брат си да му се прехвърли това право на цената по пълномощното (от 27 000 лева) и при условия каквито защитата на ответника твърди понастоящем по делото, а Н. А. да живее в имота докато е жива.Положени са три подписа , два от които са за „приобретател”. Тези доказателства въззивният съд е приложил по делото , но е отказал да обсъжда , както и да приеме за своевременно наведени твърденията по въззивната жалба в оспорване на нотариалния акт от 2012г за покупко- продажба на земеделски земи .
При повторното разгреждане на делото исковете по чл. 31, ал.2 и чл. 42, ал.2 ЗЗД са уважени по съображения ,възприети и от Варненски АС : пълномощно от 16.08.2013г. на наследодателя на ищците е нотариално заверено в дома му с полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка с отбелязване като причина-заболяване Упълномощителят е бил в състояние след прекаран исхемичен мозъчен инсулт, моторна афазия, десностранна хемипареза, постмалатични парернхимни дефекти Въпреки тежките заболявания към момента на изписването му от здравно заведение на 23.07.2013г. наследодателят на ищците е бил контактен .Възприето е заключение на вещо лице – психиатър, че за изминалия един месец и към момента на сключване на оспорената упълномощителна сделка е било налице влошаване , протичало стъпаловидно – смесена корова и подкорова съдова деменция, обуславяща ограничена дееспособност, предвид наличието на умерено до тежко изразен и необратим интелектуално-мнестичен и когнитивен дефицит, повишена внушаемост от хората, от които зависи и лесна манипулируемост .Това психично състояние не е давало възможност да се разбира и осъзнава съдържанието на сделката. В това състояние на наследодателя е оформено пълномощното , с което Т. К. е овластил своя брат Г. К. да продаде на себе си процесния имот при цена 27 000 лева от която 18 000лв. упълномощителят е получил по банков път, а остатъка от 9 000лв. е получил напълно и в брой при подписване на пълномощното . Сделката е осъществена същия ден.Съдът не е кредитирал показания на заинтересован свидетел ,че това е било желанието на наследодателя и че пари са давани на ръка включително . Никакви разплащания не са удостоверени по друг начин , освен удостовереното плащане на 18 000лв. по банков път, за което по делото са представени доказателства, че се отнася за друга сделка от предходната година между Т. К. и неговия брат с предмет прехвърляне на земеделски земи . Въпреки това упълномощителят е направил изявление, че парите са му платени като част от цената на оспорения договор за покупко-продажба на апартамента ,а това волеизявление свидетелства за факта на неразбиране от страна на упълномощителя на един от основните елементи на сделката, за която е съставено пълномощното, а именно цената. Решаващо е изтъкнато , че тези две обстоятелства – удостоверяване на получено плащане, но за друга сделка, извършена в отдалечен назад във времето период и положения отпечатък от десния палец поради заболяване,установено като дементно състояние на упълномощителя и ограничаване на неговата дееспособност,се съдържат в оспореното пълномощно Изпълнена е хипотезата на чл.31 ал.2, предл. последно ЗЗД, съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя произлизат от самата упълномощителна сделка което обуславя възможност за ищците като наследници да установят унищожаемост и след смъртта на наследодателя си , без да е било поискано поставянето му под запрещение. Предвид изхода от иска за унищожаване на упълномощителната сделка е формиран извод за основателност на иска за обявяване по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД недействителността на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 55, т.3, рег. № 2732, н.д. № 340/2013г. на нотариус с район на действие РС Разград.
В приложеното съм жалбата изложение касаторите поставят материалноправен въпрос :
– при разглеждане на иск по чл. 31 ал.2, предл. 2 ЗЗД основането на иска включва ли освен твърдения за неспособността дееспособно лице да разбира или да ръководи действията си и твърдения ,че доказателството за недееспособността произлиза от същия договор и дали това означава, че извод за недееспособността следва да се направи само от съдържанието на договора или съдът има право да съотнесе съдържанието към други доказателства , както е направил в конкретния случай . Съобжанията да се изтъква основание по чл. 280,ал.1 т.1 и т.3 са , че в правната теория изискването доказателството за недееспособността да произлиза от същия договор се възприема за неясно и всъщност се поставя изискване от съдържанието на волеизявлението да се вижда ,че лицето не е могло да разбира поведението си . Според защитата , в основанието по чл. 31,ал.2 пред.. второ ЗЗД следва да се включват и тези конкретни твърдения,а тълкуването следва да се ограничава до текста на договора, а не на доказателства извън него .
Формулирани са и процесуалниоправни въпроси :
– може ли въззивният съд да приема автоматично изменение основанието на иска под формата на уточнение на исковата молба без извършено изменение основанието на иска , редом с едновременно изменение на петитума , без да даде възможност на ответниците да изразят становище и да посочат доказателства . Сочи се противоречие с реш. №106/2011г по гр.д №1460/2009 ІV г.о , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
– може ли въззивният съд да приеме съществуващи преди постановяване на първоинстанционното решение писмени доказателства само за сведение ,без да ги цени , с мотив че в жалбата не са посочени нарушения на съдопроизводствени правила ,при положение че такива са посочени ,но не са обсъдени . Според защитата мотивът противоречи на реш. № 123/2014г по гр.д № 7750/2013г І г.о на ВКС и практиката по чл. 235,ал.2 ГПК , както и на решение по гр.д №1964/2010г ІV г.о на ВКС за разглеждане на непредавен иск , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .В случая въззивният съд е произнесел предмет , който не е бил включен в първоначалната искова молба , не е докладван ,затова не са преценени праворелевентните факти ,вкл. доводът за симулация относно процесните 18 000 лева като цена по предходна продажба ,въпросът за реалната цена при продажбата на нивите очевидно е преюдициален за правилното решаване на делото .Неговото мълчаливо , според защитата ,включване в предмета на делото без надлежно изменение на иска ,поставя ответниците в невъзможност да разкрият симулацията ,защото ако без приел представените пред него писмени доказателства , АС Варна би стигнал до съответния извод, че банковото платежно нареждане на сумата 18 000 лева касае именно оспорвания от ищците договор за покупко- продажба, а не продажбата на нивите през 2012г .
– има ли право въззивната инстанция да остави в сила решение ,с което при уважен иск за унищожаване на пълномощно е обявена недействителност на договор за продажба , сключен при липса на представителна власт ,при положение че е липсвал петитум в исковата молба за обявяване недействителност на този договор а е имало петитум за обявяване нищожност на договора ; имало е иск за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на форма , отхвърлен . Противоречието е с решение № 949/2010г по гр.д № 653/2009г І. г.о – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
– следва ли да се приема заключение на вещо лице (психиатър)за наличие на смесена съдова деменция , обуславяща ограничена дееспособност , при положение че то не се основава на обективни изследвания , а на заинтересовани свидетели и след като вещото лице изказва предположения , за най-вероятно влошено здравословно състояние.Противоречието е с решение № 113/2012г по гр.д № 1677/2010г ІV г.о основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Отговор е постъпил от ответниците по жалбата А. Т. И. и Е. Т. И. , чрез пълномощника адв М. Е.. Нито един от въпросите не е разрешен в противоречие с установената практика. Обсъжданият чл. 31, ал.2 ЗЗД визира текстовото съдържание на договор – клаузи , елементи , отбелязвания , уговорки , в който смисъл са и решаващите мотиви на съда. В съответствие с практиката е разрешен и въпроса относно задълженията на съда да определи правилно предмета на спора , съответно по въпроса за допускане на нови доказателства .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебен критерии ,за да се провери допустимостта на обжалваното решение,нито по критериите за селекция на касационните жалби в чл.280 ал.1 ГПК, за да се дава отговор на формулираните правни въпроси.
Въпросът за наличието или липсата на условие по чл.31, ал.2 ЗЗД ,когато искът за унищожаемост е предявен от наследниците след като лицето е починало, не е въпрос по допустимостта на иска , а подлежащ на разглеждане по същество въпрос,тъй като не се касае за абсолютни процесуални предпоставки.В този смисъл съдебната практика е последователно установена с реш. №556/2006 по гр.д №472/2005г.,ІІг.о на ВКС и опр.№136/2010г по ч.гр.д №94/2010г на ВКС ,ІІІ г.о По настоящето дело искът е допустимо разгледан .
Отговор на първия формулиран в изложението въпрос , в първата му част, дава както цитираната по-горе практика на ВКС , така и реш. № 374/2015г по гр.д. № 1792 за 2015 ІV г.о на ВКС по реда на чл.290 ГПК . Втората част на въпроса няма връзка с решаващо произнесен по делото правен въпрос , тъй като въззивният съд е направил извод за обстоятелство по чл. 31, ал.2, предл. второ ЗЗД от съдържанието на пълномощното за условията на сделката и от волеизявлението касаещо цената ,което в случая не може да се разглежда отделно от начина, по който ще се плати .Обсъдил е и състоянието на упълномощителя към този момент с оглед полагането на отпечатък от палец – неговото установено от приетата СМЕ и показанията на свидетели състояние по медицински и юридически критерии, които обстоятелствата са по основанието за унищожаемост на сделката .По въпроса защитата не сочи практика на ВКС , с която въззивното решение е в противоречие . Съгласно установената практика на ВКС , искът за унищожаване на сделката поради това,че към момента на сключването й лицето не е могло да разбира или да ръководи действията си е основан на обстоятелствата в чл. 31, ал.1 ЗЗД, а чл. 31, ал. 2 ЗЗД е хипотеза , която без да ги изключва като основание на иска ,е приложима само когато оспорване на сделка се предявява от наследниците след смъртта на увредения и само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. За да приложи чл. 31, ал.2 ЗЗД като квалификация , съдът следва да даде указания до ищеца- наследник за твърденията му във връзка с първата , или втората от хипотезите (предложенията) в тази норма.Щом практиката на ВКС е дала отговор на въпроса по т.1 в изложението , че обстоятелствата по чл. 31, ал. 2 ЗЗД не са отделно основание за иск , а същите следва да бъдат заявени заедно с обстоятелствата по чл. 31, ал.1 ЗЗД ; че ако няма доказателства , то следва да се укаже установяването им , както и че условията в чл. 31, ал. 2 ЗЗД се преценяват по същество ,т.е съобразно правилата , по които съдът изгражда решаващите си изводи ,то основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по поставения въпрос .
По процесуалните въпроси също не е налице основание за допускане до касацинно обжалване, като съображенията на ВКС , ІІІ г.о са следните :
При установените по делото процесуални факти, поставеният първи по ред въпрос , конкретизиран в посочените три насоки : „може ли въззивният съд да приема автоматично изменение основанието на иска под формата на уточнение” и „редом с едновременно изменение на петитума” и „без да даде възможност на ответниците за становище и доказателства„ не е коректно формулиран .
Както вече се изтъкна, навеждането на обстоятелствата във връзка с условията на чл. 31,ал.2 ЗЗД към тези , изложени в исковата молба за унищожаемост по чл. 31 ал.1 ЗЗД не представлява „изменение” на иска. Затова тези уточнения, ако не са направени от ищеца- наследник , се изискват чрез указания от съда. Това следва да направи и въззивната инстанция, съгласно т.4 от ТР №1/2001г по т.д № 1/2001г ОСГК , което указание е запазило значението си (ТР №1/09.12.2013г по т.д № 1 /2013 ОСГТК на ВКС ). Именно това разрешение е съобразил и Варненски апелативен съд още при първото разглеждане на делото във въззивната инстанция , довело да обезсилване на постановеното решение и връщането му за ново разглеждане в първа инстнация . Ето защо цитираното реш.№106/01.03.2011г на ІV г.о в случая не е приложимо. Посочването на нействителност,която по вид не кореспондира с изложени в иска обстоятелства от които произтича,не е изменение на петитума, а теза по квалификацията на иска , с която съдът не е обвързан ,а ответната страна няма основание да счита че защитата й се нарушава,когато съдът разгледа иска на предявеното основание. Друг е случаят ,изтъкнат в решение №949/2010г. по гр.д №653/2009 ІV г.о за да се имат предвид формулираните фактически основания и поради това е постановено обезсилване на решение, в което са разгледани незаявени основания за недействителност. В случая основанието за унищожаемост на упълномощителната сделка по чл. 31 ЗЗД е било заявено, но с нередовна искова молба за недействителност на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД ,чиито недостатъци са изправени ,след което искът е разгледан отново в първа инстанция . Впрочем , защитата на касаторите е изтъкнала решение№113/2012г по гр.д № 1677/2010г ІV г.о, според което по иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка, било в мотивите на решението предвид преюдициалността на този въпрос или в диспозитива на решението , тъй като е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му . От даденото тук разрешение по реда на чл. 290 ГПК следва и несъстоятелността на тезата , че съдът е превишил служебното начало и накърнил защитата на ответника (пълномощник на продавача и сам купувач) като е разгледал неспособността да се разбират и ръководят действията на упълномощителя като заявена от наследниците унищожаемост на отделна сделка , за което сам ги напътил , след като първоначално нямало такъв петитум. Надлежно е бил предявен иск за последиците при покупко-продажбата чрез пълномощник съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД. Поради това касационно обжалване не следва да се допуска и по свързано формулираният процесуален въпрос :„ има ли право въззивната инстанция да остави в сила решение ,с което при уважен иск за унищожаване на пълномощно е обявена недействителност на договор за продажба ,сключен при липса на представителна власт ,при положение че е липсвал петитум в исковата молба за обявяване недействителност на този договор, а е имало петитум за обявяване нищожност на договора ”.
Въпросът може ли въззивният съд да приеме съществуващи преди постановяване на първо инстанционното решение писмени доказателства само за сведение , без да ги цени , с мотив че в жалбата не са посочени нарушения на съдопроизводствени правила , при положение че такива са посочени , но не са обсъдени , се свежда до оспорване на мотива за необсъждане на представените за първи път пред въззивния съд като „новооткрити” предварителен договор и декларация , които поради това не могат да бъдат свързани с изтъкнати в жалбата нарушения на съдопроизводствени правила от първоинстнационния съд , при необсъждането им.
Освен това, оспорва се мотив без решаващо значение . Решаващо е , че за да въведе нов спорен предмет чрез разкриване на симулация, което да доведе до обратен извод относно съдържанието на оспорваното пълномощно в неговата смислова част, ответна страна трябва да стори това най – късно с отговора на исковата молба , в случая след нейното поправяне . На следващо място не всеки „преюдициален” въпрос може да се включи допълнително в предмета на висящо дело , което да наложи обсъждане на доводи на страната-жалбоподател в тази връзка: установяване на симулацията на сделка от 2012г между починалия наследодател и неговия брат , т.е действителността на един договор извън процесните по иска , ако и да бе своевременно заявена , е отделен спор , така че нито соченият мотив в решението ,нито необсъждането на несвоевременно представено (предвид липса на належно въведено твърдение ) доказателство са в противорачие с цитираното решение № 123 /2014г на І г.о на ВКС и реш. № 447/2011г І. г.о ,в който общ смисъл са и указанията по ТР №1/09.12.2013г по т.д № 1 /2013 ОСГТК на ВКС.
По въпроса , свързан с приемането и обсъждането на заключението на вещо лице-психиатър също не се обосновава противоречие с установената практика, включително цитираната от защитата .Въззивният съд е обсъдил заключението на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото и мотивирано го е възприел, като за състоянието на Т. К. след изписването му от болницата на 23.07.2013г не е имало противоречиви твърдения , а за прогресивно от медицинска гледна точка влошаване при него след мозъчен инсулт свидетелстват всички обстоятелства, включително скорошната му смърт няколко дни след сделката.
Въззивният съд е приложил действащите процесуални норми в съответствие с възприетите в практиката на ВКС цели и принципи , в рамките на служебната си компетентност.Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
Ответниците по касационната жалба не са установили разноски , поради това разноски не се присъждат .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 101 от 03.07.2017г по в.гр.дело № 220/2017г. на Варненски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .