О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4153/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. И., [населено място] село, [община], чрез адвокат К. К., срещу въззивно решение № 87/18.07.2018 г. по гр. д. № 100/2018 г. на Окръжен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е : трябва ли всички наследници да са владели процесния колесен трактор, за да се позоват на изтекла придобивна давност при положение, че става дума за създадена възможност за продължаване от страна на наследниците на осъществената от наследодателя фактическа власт или т. нар. присъединяване на владение. Твърди се противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, ВКС. Приетото от въззивния съд, че наследодателят на ищците е владял процесната вещ от май 2010 г. до март 2015 г., след което вещта продължава да се владее от неговите наследници, не е съобразено със събраните по делото доказателства, установяващи изгубване на владението за повече от шест месеца и противоречи на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, ВКС. По въпросите намира ли приложение тезата на съда, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху вещта, владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение на частите, припадащи се на останалите сънаследници, предвид, че по наследство е придобито не право на собственост, а само едно фактическо състояние, даващо правото владението на наследодателя да бъде присъединено; депозирането на тъжба пред Районна прокуратура – П. от страна на ответника, касаеща процесната движима вещ, прекъсва ли придобивната давност; съхранението и ползването на една движима вещ, продаването на части от нея и закупуването на нови части, за да може същата да работи, могат ли да се тълкуват като промяна в намерението за своене на въпросната вещ по отношение на лицето, което ги е извършило, се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК на въззивното решение. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че наследниците на И. С. са съсобственици на процесния колесен трактор, тъй като са упражнявали владение върху вещта и са я държали чрез М. С.. Процесуалноправната легитимация на ищците е недоказана /определение № 284/16.04.2010 г. по ч. т. д. № 518/2009 г., ВКС, ІІ т. о./. По делото не са събрани достатъчно доказателства, установяващи постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително владение от страна на наследодателя на ищците – И. С., което обуславя противоречие на въззивното решение с решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г., ВКС, І г. о., решение № 304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., ВКС, І г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г., ВС, І г. о. В противоречие с доказателствата съдът не е разгледал дали не е налице прекъсване на давността на наследодателя на ищците с изгубване на владението за повече от шест месеца съгласно чл. 81 ЗС /решение № 1124/19.07.2002 г. по гр. д. № 1208/2001 г., ВКС, ІV г. о./. Не е съобразил, че е оборена презумпцията на чл. 83 ЗС и наследодателят не е упражнявал непрекъснато фактическата власт върху процесния трактор от м. май 2010 г. до м. март 2015 г. /депозираната пред Районна прокуратура – Попово тъжба в края на 2013 г. оборва извода за необезпокоявано владение/.
Ответниците по касационната жалба – М. А. С., [населено място], С. И. С., С. И. С. и М. И. С., [населено място], [община], не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 2/09.02.2018 г. по гр. д. № 294/2017 г. на Районен съд – Омуртаг, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗС, спрямо Х. Н. И., че М. А. С., С. И. С., С. И. С. и М. И. С. са собственици по давностно владение на колесен трактор марка „М. Ф. МФ 800“ с рег. [рег.номер на МПС] , рама № ****, с година на производство 1978 г.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към неговите мотиви. Владението върху процесната вещ е предадено на наследодателя на ищците – И. С. през месец май 2010 г. с договор за покупко – продажба, сключен с ответника, за уговорена сума от около 50 000 лв. /30 000 лв. за трактора и 20 000 лв. за инвентар/. Наследодателят на ищците е заплатил сумата от 36 000 лв. на ответника на части до края на 2010 г. Последвалите спорове между страните са породени от неплатения остатък от цената на инвентара.
Процесният трактор е бил във владение на С. до смъртта му на 19.03.2015 г. Той е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху трактора, която не е прекъсвана през посочения период. След смъртта на С. владението е преминало върху ищците, които са държали вещта чрез ищеца М. С., който реално е положил усилия за ремонт на трактора и го е използвал за стопанска дейност. През м. януари 2017 г. ответникът е прекъснал владението, а тракторът е иззет от следствените органи във връзка със заведена преписка за самоуправство. Въззивният съд е изложил съображения, че до този момент е изминал период над шест години, през който в полза на ищците е изтекла петгодишната придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС. Липсват данни за настъпили междувременно обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността по смисъла на чл. 84 ЗС, във връзка с чл. 113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД. Няма данни машината да е предадена на някоя от страните в процеса след изземването й от разследващите органи. Наследодателят и неговите наследници са държали вещта като своя и презумпцията на чл. 69 ЗС не е опровергана. Облигационните отношения между страните не могат да влияят пряко върху упражняването на фактическата власт върху вещта. Тя може да бъде прекъсната или с конкретни физически действия /каквито са налице едва в началото на 2017 г./, или с предявяването на иск за собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 г., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като не съответстват на установената от въззивния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея решаващи правни изводи. Въззивният съд е преценил поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото доказателства и е приел, че владението върху трактора е упражнявано първоначално от наследодателя на ищците, впоследствие и от самите тях, продължило е в изискуемия от закона петгодишен давностен срок, с оглед присъединяване на владението по смисъла на чл. 82 ЗС и процесната вещ е придобита по давност от всички сънаследници. Не са ангажирани доказателства за прекъсване на придобивната давност с изгубване на владението за срок повече от шест месеца, а изложените от касатора оплаквания в тази насока не съответстват на решаващия извод за продължило непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително владение в срока по чл. 80 ЗС. В мотивите си съдът е изследвал и основанията за прекъсване на придобивната давност по чл. 116 ЗЗД, като е приел, че такива не се установяват. Следва да се посочи, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд подаването на молби и жалби до прокуратурата и наличието на прокурорски преписки не прекъсва придобивната давност, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали с депозирането на тъжба пред Районна прокуратура – Попово срещу владелеца владението е било обезпокоено и смутено, съответно прекъснато.
Въззивният съд не е изследвал дали е налице промяна в намерението за своене и преобръщане на владението върху вещта от М. С., поради което въпросът чрез какви действия се демонстрира промяната в намерението е неотносим, а ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, ВКС не обосновава твърдяното противоречие. Упражняването на фактическата власт само от един от сънаследниците, който държи вещта и за другите, не опровергава извода за придобиване по давност на процесната движима вещ от всички наследници. Фактическата власт върху една вещ може да се осъществява както лично, така и чрез другиго. В случая не се касае за завладяване частите на сънаследниците от един сънаследник, поради което и е неприложимо соченото ТР. Решението съответства и на приетото с ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, ВКС относно придобивната давност и възможността на наследниците на владелеца да се позоват на изтекла в негова полза придобивна давност и на нейните последици след смъртта му в съдебен процес по спор за собственост. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал и значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват основания, които да породят съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 87/18.07.2018 г. по гр. д. № 100/2018 г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: