О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
гр. София, 24.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4437 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. З. чрез пълномощника му адв.К.-Ч. срещу определение № 24650 от 26.09.2017г. постановено по ч.гр.д. №6423/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 04.04.2017г. на Софийски районен съд по гр.д. № 4879/2005г. за връщане на подадената от същия жалбоподател частна жалба срещу постановеното по делото определение за прекратяване на производството по делба.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на извършеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството след изтичане на шестмесечния срок от спирането му по съгласие на страните. Изтъква се, че делото е за делба и то не може да бъде прекратено при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата. Според жалбоподателя с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, изразена в Определение № 129 от 14.03.2012г. по ч.гр.д. № 100/2012г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. № 4879/2005г. на Софийски градски съд е делбено, намира се във втората фаза на делбата, като е постановено невлязло в сила решение по извършването й. С определение от 22.10.2012г. по молба на страните делото е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”а” ГПК/отм./. След изтичане на определения в закона шестмесечен срок и при липса на искане за възобновяване съдът е постановил на 25.06.2013г. определение за прекратяване на производството на основание чл. 184 ГПК/отм./ и за обезсилване на постановеното на 14.07.2010г. решение по втората фаза на делбата. Определението е съобщено на страните и към 09.09.2013г. е изтекъл срока за обжалването му. На 27.03.2017г. е подадена от съделителя А. Л. З. частна жалба срещу определението за прекратяване като са изложени съображения за нищожност и недопустимост, тъй като съдът е превишил пределите на правораздавателната си власт като е прекратил делбеното производство по време на фазата по извършване на делбата. Първоинстанционният съд е постановил разпореждане от 04.04.2017г., с което е върнал подадената частна жалба като просрочена. В. съд – Софийски градски съд, с обжалваното определение е потвърдил връщането поради просрочие.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че следва да допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на обжалвания акт.
Следва да бъде споделена представената с частната жалба практика, а именно Определение № 129 от 14.03.2012г. по ч.гр.д. № 100/2012г. на І г.о., според което разпоредбата на чл. 184, ал.1 ГПК/отм./, сега чл. 231, ал.1 ГПК, е неприложима за особеното производство по съдебна делба в неговата втора фаза. При спиране на производството по съгласие на страните и липса на искане за възобновяване в шестмесечен срок, делото не се прекратява, а се внася в архив и може да бъде възобновено при постъпване на искане за това от някоя от страните. Посоченото разрешение се налага, защото ако делото се прекрати, след като е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата, то това би поставило страните в невъзможност да реализират правото си на делба.
С оглед на това, извършеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството следва да бъде приравнено на внасяне на делото в архив по реда на чл.60, ал.2 от Правилника за администрацията на съдилищата, а подадената частна жалба срещу прекратяването има характер на молба за изваждане на делото от архив и продължаването му.
Постановеното от Софийски районен съд разпореждане за връщане на частната жалба е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл, без да прецени характера на искането, с което е сезиран и по този начин е излязъл извън рамките на търсената защита. По същите съображения се явява недопустимо и определението на Софийски градски съд, което потвърждава първоинстанционното.
Двата съдебни акта следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на подадената от А. З. „частна жалба” като искане за изваждане на делото от архив по чл. 60 ал.2 от Правилника за администрацията на съдилищата и продължаване на производството по делбата.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 24650 от 26.09.2017г. постановено по ч.гр.д. №6423/2017г. на Софийски градски съд.
ОБЕЗСИЛВА горепосоченото определение № 24650 от 26.09.2017г. постановено по ч.гр.д. №6423/2017г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 04.04.2017г. на Софийски районен съд по гр.д. № 4879/2005г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на подадената от А. Л. З. „частна жалба” от 27.03.2017г. като искане за изваждане на делото от архив и продължаване по-нататъшния ход на производството по съдебна делба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: