3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 202
С., 24.02. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание 11 февруари на две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5375/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. против въззивно решение от 23.04.2014г. по в. гр. дело № 13761/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.07.2013г. по гр. дело № 6085/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне исковете на П. Г. П. против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 14 000 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи пропуснати ползи за периода 01.01.2007г. – 31.12.2007г., съизмерими със стойността на брутното трудово възнаграждение за посочения период, което ищецът би получил, поради умишлено противоправно прекратяване на трудовия му договор с ответника със заповед № 119/07.02.2002г. на генералния директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, отменена като незаконосъборазна с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 4099/2002г. на СРС и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв. лихва за забава за периода 01.01.2007г. – 31.12.2007г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът с обжалваното решение не се произнесъл относно нищожността на уволнителната заповед като издадена от служител без представителна власт; неправилно приложил законовата презумция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД; оспорва приетата от съда липса на причинна връзка между деликта и вредата (пропусната полза) в резултата на погрешно тълкуване на друг елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане; сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд недопуснал съдебна експертиза за установяване размера на вредата. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа конкретно изведени правни въпроси като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения, чрез които се оспорва правилността на изводите на съда за отхвърляне на иска за вреди от непозволено увреждане.
Решаващите мотиви на съда за този изход на спора са обвързани с т. 1 на Постановление № 4/30.10.1975г. на Пленума на ВС, с което на въпроса, дали издалият отменената заповед за уволнение ръководител дължи обезщетение на възстановения на работа работник или служител извън шестмесечното трудово възнаграждение по сега действащата разпоредба на чл. 225, ал. 1 КТ е даден отговор, че по начало такова обезщетение не се дължи. Когато обаче при издаване на неправилната заповед, ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица настъпва, когато при издаване на заповедта ръководителят недобросъвестно е използвал служебното си положение, за да постигне лични или други не служебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл.
Въз основа на приетото в посочената съдебна практика, съдът е посочил, че прекратяването на трудовото правоотношение може да е признато за неправилно, но това не означава, че с издаването на заповедта ръководителят е извършил деликт – действал е противоправно в указания с цитираното постановление смисъл. Този, който претендира по-големи вреди, следва да установи недобросъвестно използване на служебното положение от представителите на работодателя при извършване на уволнителното волеизявление, каквито в настоящето производство ищецът не е доказал. Заповедта за уволнението на ищеца е била призната за незаконна, поради нарушена процедура по издаването й, зад което нарушение не се установява личен мотив за уволнението или преследване на други не служебни цели от издалия заповедта.
Както се посочи, изложението не съдържа изведен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а наведените доводи за неправилност на решението дори не засягат решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска, изградени въз основа на задължителната съдебна практика, обстоятелство което изключва хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, изключва възможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. К. съд не може служебно сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В тази смисъл ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК жалбоподателят следва да заплати адвокатско възнаграждение на другата страна поискано с писмения отговор в размер на 340 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.04.2014г. по в. гр. дело № 13761/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П. Г. П. да заплати на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ