О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
[населено място], 25.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 6403 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба вх. № 30675 от 04.08.2014 г. на И. Т. П. от [населено място], чрез адв. К. Т., за отмяна на влязло в сила решение № IV-77/23.07.2014 г., постановено по гр.д. № 904/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено с решение № 563/12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 5682/2013 г. на Бургаски районен съд.
С горепосочената молба се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката излага твърдения, че е разполагала с гласни доказателства, които по непреодолими причини не е могла да ангажира своевременно; въззивната инстанция е отказала допускането им и по този начин тя не е могла да се възползва от свидетелските показания за установяване кога е поставена металната врата и какви договорки са постигнати с ответника по молбата при отсрочване на въвода във владение. Счита, че в резултат на несъбиране на тези доказателства съдът не е могъл да установи обективната истина и е постановил незаконосъобразно решение.
Ответникът А. Ш. намира молбата за недопустима, тъй като изложените обстоятелства не са нови, нито са удостоверени с нови писмени доказателства от значение за делото.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:
С решение № IV-77 от 23.07.2014 г., постановено по гр.д. № 904/2014 г. на Окръжен съд – Бургас е потвърдено решение № 563/12.03.2014 г., постановено по гр.д. № 5682/2013 г. на Районен съд – Бургас, с което е осъдена И. Т. П. на основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД да заплати на А. Ш. сумата 2943 /две хиляди деветстотин четиридидесет и три/ лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствения му недвижим имот, представляващ апартамент № 23 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.31.1.22, адрес [населено място], м. „М.”, ет. 4, дължимо за периода 01.05.-29.07.2013 г., ведно със законната лихва. За да уважи иска, съдът е приел, че Ш. е легитимиран като собственик на недвижимия имот описан по-горе; за предаване на владението на имота, държан от ответницата /сега молител/ е образувано изпълнително дело № 20128040400503; в протокола за въвод е постигнато споразумение между страните за отсрочване на въвода с 25 дни. Съдът е заключил, че съгласието на взискателя да бъде въведен във владение в по-късен момент не изключва задължението на държателя да му заплати парично обезщетение, тъй като лишаването на собственика от ползването на вещта не е прекратено и не е уговорена безвъзмездност на продължаващата фактическа власт.
Молителката основава молбата си за отмяна по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на твърдение за наличие на ново доказателство – свидетелски показания, които са поискани, но не са били събрани от въззивния съд. Съгласно посочената разпоредба отмяната на влязло в сила решение е допустима при разкриване на нови обстоятелства, от съществено значение за спора, подкрепени с писмени доказателства. В случая молителката не се позовава на такива нови обстоятелства, нито представя писмени доказателства за удостоверяването им. Изложеното от нея представлява оплакване за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде разглеждано в производството по чл. 303 и сл. ГПК. При горните констатации молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК се явява процесуално недопустима, доколкото не се основава на нови писмени доказателства, годни да установят съществуването на нови факти от значение за изхода на спора.
При този изход, тъй като молбата за отмяна се оставя без разглеждане, е безпредметно разглеждането на направеното в нея искане по 309, ал.1 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 30675 от 04.08.2014 г. подадена от И. Т. П. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № IV-77/23.07.2014 г. постановено по гр.д. № 904/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: