О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
ГР. София, 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №2104/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частни жалби на Г. Б., К. М., С. Б., Т. К., В. П. – Б., Е. Б. и Х. К. срещу определение на ВКС, първо г.о. по гр.д. №4322/15 г., с което са оставени без разглеждане касационните им жалби срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №12479/2010 г. В частните жалби се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба Р. А. и А. А. не изразяват становище.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и са допустими, но неоснователни. За да остави без разглеждане касационните жалби на посочените по-горе лица срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №12479/2010 г. съставът на ВКС, първо г.о. е приел, че цената на иска по чл.108 ЗС / срещу всеки от ответниците – касатори/, определена съобр. чл.55, ал.1,б.”б” ГПК по данъчната оценка на процесния имот към подаването на исковата молба на 26.11.2002 г. – 19 513,50 лв., е под 5 000 лв. Касационните жалби срещу въззивното решение по искове с цена под 5 000 лв. са приети за недопустими и са оставени без разглеждане на осн. чл.280, ал.2 ГПК, в редакция към деня на подаване на жалбите..
Изводите в обжалваното определение на ВКС, първо г.о. за недопустимост на касационните жалби са законосъобразни: на осн. пар.14 от ПЗР ГПК, ДВ бр.50/15 г. подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и жалби срещу решения на Върховния касационен съд по чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност се разглеждат при досегашните условия и ред. Касационните жалби по делото са подадени през 2014 г., преди последното изменение на ГПК и допустимостта им следва да се преценява съобр. чл.280, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр.100/2010 г., която гласи, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела и до 10 000 лв.- за търговските.
В ТР №8/12 г. на ОСГК е посочено, че при предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска – чл. 70, ал. 1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба на закона, съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. Единствено, ако се увеличи спорния предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса. В случаите, когато не е налице такава промяна, при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК, при предявени искове за собственост или други вещни права, при които цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота, релевантен момент за определяне на последната е моментът на предявяване на иска. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, че в процеса на производството по делото промяната на данъчната оценка на имота, представена при завеждане на исковата молба, не води нито до промяна в цената на иска, нито до промяна на определената родова подсъдност, нито до упражняването на правото на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон, във връзка с касационното обжалване на въззивното решение не изисква прилагане с касационната жалба на актуална данъчна оценка, т. е. последващите промени в същата, не рефлектират в това производство по делото.
В съответствие с тези указания в обжалваното определение е прието, че допустимостта на касационните жалби следва да се преценява според цената на иска, определена по действащия към подаването на исковата молба ГПК и въз основа на данъчната оценка на имота към същия момент, като последващите промени на данъчната оценка на имота не могат да се вземат предвид.
Поради изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховен касационен съд , първо г.о. по гр.д. №4322/15 г. от 25.02.2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: