2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С., 27,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №108/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №13343 от 21.09.2011г. по ч.гр.д. №10791/2011г. на Софийски градски съд.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил че СГС се произнесъл по материалноправен въпрос относно нуждата от предявяване на записа на заповед в противоречие с ТРОСТК №1/05г. – т.3 от което е възпроизвел част. Като т.2 на изложението, също така лаконично страната е посочила, че съдът се произнесъл по въпроса относно отхвърляне заявлението и по отношение на авалиста в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение №120/10г. на ВКС, ІІт.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме във връзка с т.1 от изложението, че същият е формулирал материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то налице би било само общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато касационно обжалване, страната следва да установи, че именно поставения въпрос е разрешен противоречиво. В тази връзка не е налице и противоречие с т.3 на ТРОСГТК№1/05г., тъй като възпроизведеното от касатора съдържание няма относимост към разглеждания случай, при който падежа е уговорен – на предявяване. Или постановеното определение не е в противоречие с така сочената задължителна практика, на която се е позовал също така и първостепенния съд,за да изведе своят извод за неоснователност на заявлението. Не се обоснова приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на разгледаното в т.2 от изложението оплакване за това, че съдът неправилно отхвърлил заявлението и срещу авалиста, тъй като този въпрос не е бил разглеждан от въззивният съд въобще, с оглед това, че страната в своята въззивна жалба е обсъждала само и единствено приетото от първостепенния съд по отношение на уведомяването на длъжника. След като не е бил сезиран с такова оплакване за неправилност на изводите на първостепенния съд по отношение на авалистите,а въззивната жалба е съдържала само доводи във връзка с неправилност по отношение на приетото за изискуемост на вземането в лицето на длъжника, то и въззивния съд не е формирал мотиви по този въпрос, което го прави неотносим към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а оттам и след като не е налице общото основание т.е. не е бил разрешаван подобен въпрос, то и същия няма относимост към лимитивно изброените хипотези по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение акт не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №13343 от 21.09.2011г. по ч.гр.д. №10791/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`