3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 202
С., 29.03.2011 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 755/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касацаионна жалба на [фирма] срещу решение № 194 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 900/2008 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение отк 06.01.2008 г. по гр.д.№ 858/2006 г. на С. градски съд, ТО-9 състав. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу [фирма] обективно съединени искове по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 14 673 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 9 200 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В депозираното съобразно изискванията на чл.284, ал.1, т.3 ГПК изложение касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради немотивираност на въззивното решение и в този смисъл същото противоречи на постановките на ПП № 1/1973 г. на ВС, както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложението на чл.188, ал.1 ГПК (отм.), разрешен в противоречие[населено място] № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д.№ 637/1988 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на прекулзивния едномесечен срок по чл.283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като обсъди наведените от касатора доводи за допустимост на касационното обжалване намира, че не са налице сочените от него селективни критерии за достъп до касация на въззивното решение.
С въззивното решение е прието, че договор № М-09 от 15.08.1995 г., на който е основана претенцията на ищеца и настоящ касатор за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на извършена кражба на охраняваното от ответника имущество, когато те са установени с влязла в сила присъда или след изтичане на законния срок за разкриване на извършителя на деянието (чл.6 от същия) е неотносим към спора, тъй като и петте кражби, посочени в исковата му молба, са извършени във време, извън срока на действие на този договор, за чието продължаване не са ангажирани доказателства по делото. Независимо от това са обсъдени данните за образувани по сигнал на ищеца полицейски дознания, но счел, че самото им образуване не е от естество да обоснове категоричен извод, че такива посегателства на посочените дати действително са били извършени и техен предмет са именно процесните вещи. Липсата на доказателства за наличието им в охраняваните обекти, за тяхното заприходяване в съответната счетоводна документация, за отразяване на констатираната им липса според съда обосновавала извод, че не се установява наличието на причинна връзка между твърдяната от ищеца вреда и начина, по който ответникът е изпълнявал задълженията си, като освен това последния не бил конкретизиран чрез договаряне на действията, чрез които охраната ще се осъществява, както това било предвидено в приложение № 1 към всеки от последващите договори (без дати).
За необходимостта да се мотивира съдебното решение теорията и съдебната практика са категорични. С обжалваното решение обаче са обсъдени всички повдигнати от страните въпроси, поради което така формулираният въпрос не е свързан с предмета на делото. Разглеждането на този процесуален въпрос не е свързан с конкретното възззивно решение, доколкото то е мотивирано и в този смисъл той не е определил изхода на спора. Начинът по който е процедирал съда, постановявайки въззивното решение не е в противоречие нито с представеното от касатора Решение № 752 от 18.11.1988 г. по гр.д.№ 637/1988 г., ІІІ г.о., нито с нормата на чл. 188 от ГПК (отм.). Следователно и двата процесуални въпроса не обосновават наличието както на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, така и на допълнителните предпоставки за нова, визирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице основанията на процесуалния закон за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 900/2008 г. на С. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: