О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 03.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 139 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 04.10.2016г. по в.гр.д. № 4844/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист на ищцата К. Василева Д. за сумата 130 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2009г. и сумата 2 205 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2014г. до окончателното изплащане.
Частният жалбоподател поддържа, че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение е първоинстанционният съд – в случая СГС, като се позовава на разпоредбата на чл.405, ал.2 ГПК, която не предвижда процесуална възможност изпълнителният лист да бъде издаден от въззивния съд. Поради това счита, че обжалваното разпореждане е недопустимо и прави искане за обезсилването му.
Ответникът по частната жалба К. Василева Д., представлявана от адв. Я. П. Я., счита частната жалба за неоснователна. Позовава се на чл.270, ал.4 ГПК и поддържа, че разпореждането не е недопустимо, тъй като е издадено от по-висшия по степен съд, разглеждал същия спор като въззивна инстанция. Поддържа още, че в случая се иска обезсилване на разпореждане, с което апелативният съд не е разрешил по същество правен въпрос от значение за изхода на спора и поради това разпореждането не може да бъде обезсилено единствено на посоченото в частната жалба основание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд се е произнесъл по подадената от ищцата К. Василева Д. молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото невлязло в сила осъдително въззивно решение и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените с решението главници и лихва. Съгласно трайната практика на ВКС – определение № 513 от 10.10.2011г. по ч.гр.д. № 410/2011г. на ВКС, ТК, III г.о., определение № 1163 от 28.12.2012г. по ч.т.д. № 722/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 329 от 16.06.2015г. по ч.т.д. № 1662/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 480 от 14.09.2015г. по ч.т.д. № 2007/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 220 от 26.04.2016г. по ч.т.д. № 304/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. компетентен на основание чл.405, ал.2, пр.последно ГПК да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е въззивният съд. Прието е, че според посочената норма компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, подлежащо на незабавно изпълнение, е съдът, който го е постановил, като в тази хипотеза попада и невзялото в сила въззивно решение. С оглед на това оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на разпореждането на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист е неоснователно.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.10.2016г. по в.гр.д. № 4844/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: