4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
[населено място], 30.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2417 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Т. и Е. С. Д., представлявани от адв. В. К. срещу решение № 4034 по гр.д. № 4353/2016г. на Софийски градски съд, IV – Д състав, с което е потвърдено решение № 119 от 12.01.2016г. по гр.д. № 57853/2014г. на СРС, 124 състав в частта, с която предявените от касаторите кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени изцяло, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. Т. иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми. Излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на сключен договор между [фирма] и Е. С. Д.. Считат за неправилен и извода на въззивния съд, че ответникът не е бил недобросъвестен, като поддържат, че той като търговец съгласно чл.302 ТЗ трябва да изпълни задължението си с грижа на добрия търговец, изискванията към когото за завишени. Поддържат, че от събраните по делото доказателства се налага извод, че ответникът е недобросъвестен. Твърдят, че дори и да се приеме, че ответникът не е недобросъвестен, въззивният съд неправилно е приел, че се касаело за вреди, които не са били предвидими от ответника при възникване на договорното му задължение. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторите обосновават наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочат следните правни въпроси:
1. С оглед качеството на кредитора [фирма], че е търговец и извършваната от него услуга е в предмета му на дейност, завишени ли са изискванията към него по отношение на „грижата на добрия търговец“?
2. При забава в изпълнението как се разпределя доказателствената тежест между страните в зависимост от това дали се касае за обективна или субективна непреодолима сила, както и дали тя е настъпила преди срока за изпълнение?
3. С оглед професионалните качества на длъжника [фирма] предвидими ли са вредите, чието обезщетение се претендира, и трябва ли да отговаря за всички вреди, които са настъпили и са в пряка връзка с неговото поведение, след като длъжникът е предприел действия за изпълнение на задължението си след изтичане на договорения срок?
4. Счита ли се, че е договорен срок за изпълнение, ако в договора страните не посочат конкретна дата за изпълнение на задължението от длъжника, но този срок е определяем?
5. След като длъжникът е приел да включи в електропреносната мрежа цялата сграда, приел е плащането на таксата за цялата сграда и не е възразил, че договорът се сключва само от единия от съсобствениците, може ли да прави възражение за липса на договор с единия от съсобствениците на сградата едва когато се търси отговорността му за забава в изпълнението?
Ответникът [фирма] /К. АД/ оспорва касационна жалба. Излага възражение за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
Въззивното решение е постановено по искове, предявени от Д. С. Т. и Е. С. Д. против [фирма] за заплащане на неустойка за забава в размер на 96,48 лева, на обезщетение за нанесени вреди над дължимата неустойка в размер на 24 803,52 лева, представляващи платена неустойка по договор за наем от 21.02.2014г., и на обезщетение за пропусната полза в размер на 12 450 лева, изразяваща се в неполучаването на наем по договор за наем от 21.02.2014г., заедно с лихвата до предявяване на иска в размер на 380,12 лева, дължими поради неизпълнение от ответника на сключения между страните договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма]. С молба от 08.09.2015г. ищците са уточнили, че претендират присъждане на заявените с исковата суми при условията на разделност, а именно по 1/2 , съобразно разпоредбата на чл.30 ЗС.
Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ? и последиците от прекратяването ?, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ? към нововъзникнали обстоятелства.
Настоящото производство е образувано по осъдителни искове за заплащане на обезщетения, основани на твърдения за неизпълнение от страна на ответника на търговска сделка, какъвто характер съгласно чл.286, ал.1 ТЗ има договорът за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма]. Поради това делото има характера на търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на всеки от предявените осъдителни искове, която е под 20 000 лева, постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.3 /предишна ал.2/ ГПК. Посочената във въззивното решение възможност за обжалването му не обуславя различен извод и не може да породи такова право при несъответствие на тези указания с предвидените в чл.280, ал.3 /предишна ал.2/ ГПК критерии.
Поради това настоящият състав намира, че подадената срещу необжалваемото решение на въззивния съд касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Д. С. Т. и Е. С. Д., представлявани от адв. В. К., срещу решение № 4034 по гр.д. № 4353/2016г. на Софийски градски съд, IV – Д състав.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН [ЕГН] и Е. С. Д., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2 адв. В. К. да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 100 лева /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: