4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
С. 04.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6153/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. М., И. Х. Г., М. М. В., В. С. М., Т. С. В., Г. С. А. и С. Д. Д., чрез техния пълномощник адв. Я. В., против решение № 3401 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 12134/09 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулираните в изложението правни въпроси, като поддържат, че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по делото П. Ф. К. и Б. В. Я. изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 13.07.2009 г. по гр.д. № 3048/05 г., с което са отхвърлени предявените от С. С. В., Е. С. М., Г. С. В., Д. С. Д. и Г. С. А. против С. В. Р., Б. В. Я., Р. И. К., А. Х. Ч., Д. Й. И. и П. Ф. К. искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти, представляващи УПИ V- 172 от кв.1 по плана на в.з.”М. кория- разширение” в землището на [населено място], Д., с площ на имота 834 кв.м и на УПИ ІV- 171 в кв.1 по плана на същата местност, с площ на целия имот 886 кв.м.
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 840 от 25.09.2001 г. на ПК- [община], София, на наследниците на С. Д. С. е било възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху земеделски имот – нива с площ 0.719 дка, находяща се в регулационния план на вилна зона “М. кория” в землището на Д., м.”П.”, представляващ част от имот № 36 в кад. лист 734, а с решение № 8411 от 25.09.2001 г. на ПК на наследниците на С. В. М. е възстановено в реални граници правото на собственост върху нива от 529 кв.м в м. ”М. кория”, съставляваща част от имот № 35 в кад. лист 734 по плана на същата вилна зона. В двете решения е посочено, че се издават въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, които са приложени към делото. Ищците са от кръга на наследниците на посочените в решенията на ПК лица.
Установено е също, че с нотариален акт № 90/65 г. ОТКЗС “В.” –с. С. продало на В. Г. Я. празно дворно място с площ 1 000 кв.м, представляващо парцел ХХVІІІ- 1164 от кв.9 по плана на в.з. “Б.”, София. През 1966 г. между ТКЗС “В.” и В. Я. е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 177/ 1966 г., по силата на който ТКЗС прехвърлило на В. Я. празно дворно място с площ 925 кв.м, съставляващо парцел V- 432 от кв.1 по плана на вилна зона “М. кория”, а В. Я. прехвърлил на ТКЗС закупения от него парцел ХХVІІІ- 1164.
С нотариален акт № 40/1966 г. ТКЗС “В.”- [населено място] продало на Й. Д. И., К. М. Р. и Р. Д. Р. празно дворно място с площ 725 кв.м, съставляващо парцел ІV- 423 от кв. 1 по плана на в.з. “М. кория”. Ответниците по иска са наследници съответно на В. Я. и на купувачите по посочения по- горе нотариален акт.
С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че процесните недвижими имоти са идентични с парцели V- 432 и ІV -432, предмет на посочените разпоредителни сделки, придобити от наследодателите на ответниците.
За да отхвърли предявените искове за ревандикация, въззивният съд е приел, че ответниците не са били страна в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, предмет на спора, поради което постановените позитивни решения на поземлената комисия, от които ищците извеждат претендираното право на собственост, са им непротивопоставими. Затова при направеното от ответниците оспорване, тези решения подлежат на косвен съдебен контрол за законосъобразност в исковото производство, при който в тежест на ищците е да установят наличието на всички кумулативно предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване на собствеността, включително и пълната идентичност между възстановените им имоти и тези, притежавани от наследодателите им преди образуване на ТКЗС. Намерил е, че от изслушаните по делото две съдебно- технически експертизи тази идентичност не е установена. Оттук е направил извод, че ищците не са придобили правото на собственост върху спорните имоти, поради което на това основание ревандикационната им претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на исковете за собственост очертават като обуславящ изхода на делото поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за приложното поле на косвения съдебен контрол, осъществяван от гражданския съд върху влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, илюстрирана с приложените към касационната жалба решения № 365 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1493/09 г. на ІІ г.о., решение № 540 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 1837/09 г. на І г.о. , решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 927/09 г. на І г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя наличието на това основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият формулиран в изложението правен въпрос – дали изпълнението на процедурата по чл. 18д, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, както и изработването на помощен план по смисъла на чл. 13а ППЗСПЗЗ установяват идентичността на възстановените имоти с имотите по документите за собственост, няма самостоятелно значение за изхода на спора и поради това не обосновава самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос касационната инстанция ще вземе становище с решението по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3401 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 12134/09 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 134 лв. и в същия срок да представят доказателства за това в деловодството на съда
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: