О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
София, 07.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.10.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 3762 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№45445 от 04.04.2016г., подадена от С. И. Х., чрез адв. С. Х., против определение №5856 от 07.03.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д.№2373/2016г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 14.01.2016г., постановено по гр.д.№33954/2015г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси /цитирам/:
„1.Следва ли при преценката на достатъчно средства за заплащане от ищцата на държавна такса да бъдат съобразени и други критерии, посочени от законодателя в чл.87, ал.2, т.7 ГПК като „други констатирани обстоятелства“, а именно, че индивидуализирания недвижим имот се ползва от ищцата и пълнолетните й синове, ведно и от нейната майка, в чиято полза е учредено пожизнено право на ползване”като счита, че така поставеният въпрос е решен в противоречие с определение №529 от 07.11.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№6592/2013г., І г.о.;
„2.Дали „достъп до правосъдие“ и „законово гарантирана възможност“ за упражняване на правото на иск означават при преценка на критериите по чл.83, ал.2 ГПК, че молителят разполага с достатъчно доходи, ако притежава 16-годишен автомобил, който е технически неизправен и чиято пазарна стойност може да бъде определена единствено като материал;
3.Съществуват ли критерии сред изброените от чл.83, ал.2 ГПК такива с абсолютен характер или изброяването им е примерно;
4.Съществува ли връзка и идентичност между доход и имущество, посочени от законодателя като несеквестируеми съгласно чл.444 и чл.446 от ГПК, и имуществото и дохода, които трябва да притежава молителят в охранителното производство по чл.83, ал.2 ГПК, за да бъде молбата му основателна;
5.В какво съотношение следва да са доходът и притежаваното имущество към дължимата държавна такса или разноски, за да се приеме, че молбата е основателна;
6.Следва ли при преценка на имущественото състояние на молителя да се вземат предвид и доходите на съпруга, който е ответник в производството и с който ищцата е във фактическа раздяла. Съставляват ли тези обстоятелства „други констатирани обстоятелства“ по смисъла на чл.83, ал.2, т.7 ГПК;”
Жалбоподателят твърди, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
„7.Дали при деклариране на здравословното състояние на молителя пред съда с декларация по чл.83 ГПК, в която се съдържа изрично изявление на молителя, че е наясно с наказателната отговорност, която носи за неверни данни по чл.313 НК, следва декларираните данни за влошено здравословно състояние и заболяване да бъдат придружени с медицински документи или решение на ТЕЛК, за да бъдат преценени посочените данни при оценката на всички критерии по чл.83, ал.2 ГПК..”който въпрос е решен в противоречие с определение №173 от 16.04.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№866/2015г., І г.о.;
„8.Дали при преценка на достатъчно доходи у молителя следва да бъде извършена преценка на притежаваните от него средства към момента на подаване на молбата, а не с оглед възможността на молителя да придобие такива средства труда си за в бъдеще;”- така поставеният въпрос е решен в противоречие с определение №686 от 12.12.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№7091/2014г., І г.о.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че съгласно чл.83, ал.2 ГПК могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса физически лица, за които съдът признае, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,като за да постанови освобождаване от заплащане на дъжавна такса, съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства,и за да се извърши тази преценка е необходимо страната, която иска освобождаване от такси да представи доказателства във връзка с горните критерии.Съдът е посочил, жалбоподателката е представила декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че същата има доходи от наем, притежава жилище,по отношение на което правно ирелевантно за освобождаването от такси е обстоятелството, че по отношение на жилището има учредено вещно право на ползване в полза на друго лице.Съдът е констатирал,че жалбоподателката притежава и лек автомобил, а съпругът й получава и доход от пенсия,поради което е стигнал до извода,че имотното й състояние не предполага невъзможност да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото и заплащането им не би я затруднило значително.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, така формулираните от жалбоподателя като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение.
Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,разрешен от съда с обжаваното въззивно определение,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №5856 от 07.03.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д.№2373/2016г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: