О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 202
София, 07.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3439/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/ срещу въззивно решение № 115 от 26.04.2013 г. по в.т.д.№ 26/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1547 от 05.11.2012 г. по т.д. № 848/2010 г. на Варненския окръжен съд. С последното първоинстанционният съд отхвърлил предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземане на касатора [фирма] /н/ от [фирма] в размер на 4 900 000 лв. по запис на заповед, издаден на 27.02.2006 г., джиросан на [фирма] от О. В. Н. и Н. В. Н. на 01.11.2006 г., предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5088/2009 г. по описа на В., ХІ с-в, като с решението е признато на основание чл.124, ал.3 ГПК, че записът на заповед, издаден от [фирма] на 27.02.2006 и падеж 27.12.2007 г. за сумата 4 900 000 лв. в полза на В. Н. О. е неистински документ и е прекратено производството по делото в частта му досежно предявения от касатора иск срещу [фирма] иск да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, настоящ касатор законна лихва върху сумата 4 900 000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по материалноправният въпрос делими ли са или не наследствените права, включващи наследяване на правата на поемател по запис на заповед, респ. може ли всеки един от наследниците да се разпорежда със своя наследствен дял от посочения вид вземания не е намерил законодателно решение в ТЗ, нито в ЗЗД, която непълнота счита, че следва да бъде попълнена по тълкувателен път – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че от значение за изхода на делото е процесуалноправния въпрос допустимо ли е съдът да отмени определението си за събиране на дадено доказателство, поискано от страна, която не носи доказателствената тежест и другата страна е заявила, че ще се ползва от него и при положителен отговор питането е дали отмяната на определението следва да се постанови в открито или закрито заседание.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамки те на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд след обстойна преценка на събраните доказателства приел, че релевираното от ответника абсолютно възражение за недействителност на процесния запис на заповед поради неговата неавтентичност е основателно. От заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-графологична експертиза се установява, че оригиналът на записа на заповед от 27.02.2006г. е изпълнен на част от лист с формат А4, като подписът на Х.Ч. е положен първично върху листа, с химикалка и не е пренесен. Самият текст на записа на заповед можело условно да бъде разделен на две части: горна – заглавие и основен текст и долна – текста „Издател Х.Ч. и многоточие”. Според вещото лице тези две части на записа на заповед са отпечатани с различни мастила или на два различни мастилено-струйни принтери, или на един и същ принтер, но след смяна на мастило. Т.е. наименованието и текста на документа от една страна и текста в областта на подписа, касаещ издателя на документа, от друга са положени по различно време върху листа, отпечатани са по различно време и след различно редактиране на текстовете. Прието е, че е налице „кражба на подписа” на издателя на записа на заповед, тъй като съгласно установеното от експертизата лицето, сочено за автор на волеизявлението в записа на заповед от 27.02.2006г. не е положило подписа си едновременно и непосредствено под изявлението с цел да удостовери авторството си върху него. Въз основа на горното е счетено, че оспорването на истинността на менителничния ефект е доказано. При така установеното от фактическа страна е прието, че като неистински (неавтентичен) документ, записът на заповед от 27.02.2006 г. не е породил задължение за лицето, посочено като негов издател да заплати посочената в него сума.
Този извод според съда води и до извод за недействителност на джирото от 01.10.2006г., тъй като първото условие за неговата действителност е този документ да бъде действителен. А след като ценната книга, предмет на джирото, е недействителна, недействително е и самото джиро. От това е направен извод, че ищцовото дружество [фирма] /н/ не се легитимира като джиратар по процесната запис на заповед и само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Възражението за липсата на активна материалноправна легитимация по претенцията поради валидно въведеното възражение за нередовност на джирата също е прието за доказано. Въззивният съд изтъкнал в решението си, че въпреки изрично вменената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест, ищецът не доказал, че джирантките О. В. Н. и Н. В. Н. са единствените наследници по закон на починалия поемател В. Николаевски О.. Представени са по делото единствено доказателства, че те двете са негови дъщери, без да е доказан обема на наследствените им права. По допустимостта на представените от въззивника пред въззивната инстанция доказателства в тази връзка е посочено, че съдът се е произнесъл с определение № 68/29.01.2013г., както и с протоколно определение от с.з. от 02.04.2013г., с първото от които е отказано приемане на доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК по съображения, че въпреки разпределената доказателствена тежест не ищецът, а ответникът е поискал съдебна поръчка до У. за изискване на акт за смърт и удостоверение за наследници на В. О., което искане първоначално е уважено, но отменено впоследствие от съда поради дадените на ищеца указания, че съгласно чл.17 от Договора за правна помощ между Р България и Р У. това може да стане и с официални документи, но такива не са били представени от ищеца до приключване на устните състезания пред окръжния съд.
Прието е за установено освен това, че съгласно приетите пред първата инстанция графологични експертизи О. В. не е подписала джирото, за чийто автор е посочена. Подписът в оригинала на джирото от 01.11.2006г. от нейно име е изпълнен от трето за спора лице – О. Н., за което по делото е представено оригинално пълномощно от 01.09.2006 г., като въз основа на заключението на друга съдебно-графологична експертиза е прието за установено, че и това пълномощно е неистинско – подписът на упълномощителя О. В. не е изпълнен от нея, а е имитация на нейния автентичен подпис.
От факта, че джирото не е подписано от посочения в него джирант О. В. и липсва валидно упълномощаване за това в полза на другото лице, което действително го е подписало, е направен извод, че прехвърлянето на записа на заповед на ищцовото дружество [фирма] /н/ е недействително, а това според съда също е самостоятелно и достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси на материалното и процесуалното право действително са важни за изхода на делото, но те не са единствено обуславящи правната воля на решаващия съдебен състав. От съобразителната част на решението е видно, че въззивният съд е изградил изводите си за неоснователност на предявения установителен иск на първо място с недействителността на процесния менителничен ефект поради успешно проведеното оспорване на авторството на издателя му и със следващата като последица от това недействителност на самото джиро, на което касаторът в качеството на джиратар основава съществуването на вземането си, предмет на иска. След като произнасянето на въззивния съд по поставените правни въпроси не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то тези въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 ГПК. Дори и да бъде допуснато касационно обжалване по тях, то произнасянето по реда на чл.290 и сл.ГПК не би повлияло на изхода на делото, след като въпроси във връзка с приетата недействителност на менителничния ефект, а като последица от това и на самото джиро не са поставени, а основателността на това абсолютно възражение е самостоятелно основание, на което е отхвърлен иска на касатора.
В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 26.04.2013 г. по в.т.д.№ 26/2013 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: