О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
гр. София, 07.07.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 2461 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по касационната частна жалба с вх.№ 3839 от 21.04.2015 г., подадена от П. П. М. и приподписана от адвокат С. Х. от АК – П. срещу определение № 304 от 30.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 156/2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, първи въззивен граждански състав. Заявени са оплаквания, че определението е незаконосъобразно и искане да бъде отменено.
Съобразно чл.130 ГПК по делото не се следва размяна на книжа с ответника по иска [фирма] – Д..
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 116 от 09.02.2015 г. по гр.д.№ 36/2015 г. по описа на РС – Димитровград, с което е прекратено производството по предявения от П. П. М. против [фирма] – Д. иск с петитум да бъде признато за незаконно дисциплинарното му уволнение, извършено на 07.02.2000 г., като същото бъде отменено и да бъде възстановен на предишната работа, квалифициран от П. П. М. като претенция по чл.71 от Закона за защита от дискриминация ( в сила от 01.01.2004 г.). Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че включително и след дадени му указания по реда на чл.129 ГПК, М. не е изложил никакви обстоятелства, които да кореспондират с фактическия състав по чл.71 ЗЗДискриминация. Същевременно изложените обстоятелства сочат на разрешен с влязло в сила на 18.12.2003 г. решение по спор за законността на дисциплинарното му уволнение, извършено на 07.02.2000 г., като претенциите за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение са отхвърлени. Съобразявайки нередовността на исковата молба и наличието на влязлото в сила решение по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа, съдилищата са приели, че разглеждането на предявената от П. П. М. искова молба е процесуално недопустимо.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса „Допустимо ли е заради последиците на решен със силата на пресъдено нещо трудово-правен спор да се разгледа иск по Закона за защита от дискриминация, обоснован с последиците за тъжителя от оставането му без работа, търпящ последиците на трайна безработица, вследствие на което му е присъдена пенсия за трудов и осигурителен стаж в минимален размер и съдържа ли се в описанието на фактическата обстановка признак на пряка дискриминация с трайни последици?”. Посочено е, че с обжалваното определение въззивната инстанция не се е произнесла по този въпрос, чието разглеждане се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед формираната от въззивния съд правораздавателна воля по процесуално-правния въпрос за допустимостта на иска, ВКС намира, че поставения в изложението въпрос няма изискваното с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което да обосновава наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество това се признава и от самия жалбоподател, доколкото е посочено, че въззивния съд не се е произнесъл по този въпрос. За съда не е съществувало задължение да обсъди същия, тъй като доводи в тази насока не са изложени в адресираната до него частна жалба. С оглед отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 304 от 30.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 156/2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, първи въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: