О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№202
София,15.02. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 194 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ОУ „Н”, с. Л., община Г., Силистренска област чрез директора Н. Р. Р. , приподписана от адв. К, АК – Силистра срещу въззивно решение № № 125/07.12.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 195/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Ф. С. И. чрез адв. Н от АК – Силистра е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и процедура.
Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
Процедурата на касационното обжалване включва предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В случая, касаторът не е формулирал въпроси. Изложението е и вътрешно противоречиво, като касаторът едновременно твърди, че нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е неясна и се нуждае от тълкуване и в същото време, че прилагането й от въззивния съд е в противоречие с трайно установена съдебна практика на ВС и ВКС. Не е изяснено в какво се изразява противоречието.
В изложението, също така се правят и касационни оплаквания по смисъла на чл. 281 ГПК, които са бланкетни и неясни: „съдът неправилно е преценил приложените и приобщени към делото доказателства, неправилно е обосновал изводите си чрез доказателства, неправилно е обосновал изводите си чрез интерпретация на нормативен акт в сферата на образованието”.
Съдебният състав не може да извлече от съдържанието на изложението обуславящите касационното обжалване въпроси. Представено е и едно решение на ВКС, петчленен състав по гр.д. № 86/2008 г. То е по чл. 231, ал. 1 ГПК /отм./ и в него съдът се е занимавал не с материалноправния спор по чл. 344, ал. 1 КТ, а с наличието на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, които да обусловят отмяна на влязлото в сила решение по трудов спор.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поискано от ОУ „Н”, с. Л..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 125/07.12.2009 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 195/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: