Определение №203 от 1.6.2010 по гр. дело №652/652 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                 
 
 
 
 
                                                 Р Е Ш Е Н И Е   
 
 
                                                            № 203
 
                                             гр.София, 01.06.2010 год.
 
 
                                        В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          
 
 
           
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                            ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
                                                                                ЕРИК ВАСИЛЕВ
 
 
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело  №5168 образувано по описа на І г.о.  за 2008 год.
 
 
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”АД, гр. С., против решението от 14.07.2008г., постановено по гр.д. №1143/2007г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 10.08.2007г. по гр.д. №32/2006г. на Хасковски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „И”АД искове: срещу О. Х. , К. И. Г. и Е. П. Г. от гр. С., иск за обявяване нищожността на договор от 13.09.2001г. за отстъпване право на строеж върху общинска земя; срещу К. И. Г., Е. П. Г. и Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т”, гр. Х., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 18.10.2001г. с н.а. №954/2001г., на отстъпеното право на строеж; срещу Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н. от гр. Х. и Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И”, гр. Х., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на отстъпеното право на строеж, сключен на 16.07.2002г. с н.а. №551/2002г., поправен с н.а. №64/2002г.; както и предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на реална част с площ 70кв.м. от УПИ *, в кв.525 по плана на гр. Х. срещу Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н. за сумата 2700лв.; срещу Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” за сумата 10750лв.; както и предявения срещу Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” иск с правно основание чл.109 от ЗС по отношение на построената сграда-търговски обект.
Касационното обжалване е допуснато с определение №662 от 22.06.2009г. поради противоречиво разрешаване с въззивното решение и с решение №3202 от 28.12.1972г. по гр.д. №2349/1972 на ВС, Іг.о. на въпроса за възможността собственика да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения. Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката по приложеното решение на ВС, с което е даден положителен отговор на релевирания правен въпрос.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Претендират се разноски и юрисконсултско възнагреждение.
Ответниците по жалбата К. И. Г. и Е. П. Г., Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н., и Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” оспорват жалбата като неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата О. Х. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е са отхвърлени предявените от „И”АД искове: срещу О. Х. , К. И. Г. и Е. П. Г. от гр. С., иск за обявяване нищожността на договор от 13.09.2001г. за отстъпване право на строеж върху общинска земя; срещу К. И. Г., Е. П. Г. и Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т”, гр. Х., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 18.10.2001г. с н.а. №954/2001г., на отстъпеното право на строеж; срещу Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н. от гр. Х. и Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И”, гр. Х., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на отстъпеното право на строеж, сключен на 16.07.2002г. с н.а. №551/2002г., поправен с н.а. №64/2002г.; както и предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на реална част с площ 70кв.м. от УПИ *, в кв.525 по плана на гр. Х. срещу Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н. за сумата 2700лв.; срещу Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” за сумата 10750лв.; както и предявения срещу Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” иск с правно основание чл.109 от ЗС по отношение на построената централна сграда-търговски обект в УПИ * в кв.525 по плана на гр. Х..
Решението е неправилно.
Въззивният съд не е изложил свои мотиви, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Във въззивното решение се съдържа само описание и то само на част от събраните доказателства и посочване, че първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод за неоснователност на исковете. Не би могло да се приеме, че са възприети фактическите и правни изводи на първоинстанционното решение, тъй като първоинстанционният съд също не е изложил съображения въз основа на какви установени фактически данни формира правен извод, че ищецът е собственик на урегулирания поземлен имот. Не може да се разбере как е формирана волята на съда поради необсъждане на релевантните за всеки от исковете факти, включително правния интерес от воденето на установителните искове, обоснован от ищеца с правото му на собственост върху урегулирания поземлен имот. Поради липсата на мотиви не може да се упражни контрол върху самото решение.
Обстоятелствата в исковата молба, на които ищецът основава правото на собственост на „И”ЕАД се субсумират под разпоредбата на чл.17а /Нов – ДВ, бр. 51 от 1994 г./ от ЗППДОП/отм./. Съгласно тази разпоредба, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. В решението на въззивния съд в нарушение на задълженията по чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ не са обсъдени събраните доказателства, становищата и доводите на страните. Не са изследвани предпоставките на чл.17а от ЗППДОП/отм./. Преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества съставлява основание за прехвърляне правото на собственост на държавата в полза на преобразуваните дружества. В спора за собственост преобразуваното дружество, респ. неговият правоприемник, който претендира да е собственик въз основа на това прехвърляне на основание чл.17а от ЗППДОП, следва да установи предпоставките на придобивното основание по чл.17а от ЗППДОП. Нотариалният акт, на който се позовава, е констативен, поради което и след като се оспорва от другата страна, че е придобил собствеността върху земята, ищецът следва да установи предпоставките за придобиване на собствеността, на твърдяното от него основание. Извън описаните в решенията доказателства са останали АДС №3002 от 30.05.2001г., на която ищецът също основава твърденията си, че е собственик на земята, като основание за издаването й е посочена заповед №56 от 24.02.1995г. на министрите, принципали на трите дружества, на които са предоставени обекти в осем-етажната административна сграда, с която се изменя заповед №60 от 25.03.1993г., които заповеди са издадени в изпълнение на Разпореждане №53 от 11.05.1992г. на МС за намаляване на капитала на „ИО”АД със стойността на сградите – държавна собственост, посочени в приложението, вкл. сградата в гр. Х. и предоставянето им в оперативно управление и стопанисване на НСИ и МФ. Със заповед №РД-17-19/24.01.1996г. е увеличен капитала на „ИО”АД в резултат на извършена преоценка на ДА. За изясняване на спора дали земята е включена в уставния фонд на образуваната със заповед №119/03.1990г. на министъра на икономиката и планирането фирма с държавно имущество „И”, гр. С., в капитала на „И”ЕАД, в което е преобразувана държавната фирма с Разпореждане №13 от 23.09.1991г. на МС, и в капитала на „И”АД след направените промени в него във връзка с изпълнение на РМС №53 от 1992г., е необходимо назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка на счетоводната документация в съответния архив, вкл. за преоценката на активите на ИО”АД, да даде заключение дали теренът, върху който е построена административната сграда е включен в баланса към 30.09.1990г. на Т. технологичен комбинат „И” – Х. ; дали е включен в баланса към 30.06.1991г. на ДФ”И”, гр. С. и дали е включен в капитала на ”И”АД след промените в него в изпълнение на РМС№53 от 1992г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действие съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
 
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯ решението от 14.07.2008г., постановено по гр.д. №1143/2007г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: