О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр.София, 10.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 312/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. К. Д., чрез представител по чл.47 ал.6 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 250 от 11.10.2013 г. по гр.д.№ 269/ 2013 г., с което, след като е отменено частично и е потвърдено частично решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 1169/ 2012 г., касаторът е осъден да заплати на Л. Д. Х. сумата 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът повдига материалноправният въпрос кои са релевантните факти, които следва да се обсъдят от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД и процесуалноправният въпрос следва ли да се обсъдят всички факти и обстоятелства, свързани със съпричиняването на вредоносния резултат. Счита, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на Постановление на Пленума на Върховния съд №4/ 23.12.1968 г. (ППВС/ 68).
Ответната по касация страна Л. Д. Х. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че касаторът е осъден с влязла в сила присъда за извършени срещу ищцата престъпления (блудство и изнасилване). Извършването на деянието, противоправността му и вината на дееца не могат да се оспорват в процеса, образуван пред гражданския съд за обезщетяване на вредите от престъпленията. Като последица от посегателството ищцата е получила травматични увреждания на гърдите, ръката и половия орган. От заключението на назначената комплексна експертиза съдът приел за установено, че като последица от сексуалното малтретиране, на което е подложена, ищцата получила посттравматично стресово разстройство, станала емоционално нестабилна и неустойчива, с висока степен на ситуативна тревожност, безпокойство, напрегнатост. Налице е продължителна депресивна реакция, съпроводена с разстройство на съня, странене от хора, мигренозни и хипертонични пристъпи. Нуждае се от психиатрична помощ и медикаментозно лечение, но то е било прекъснато несвоевременно от самата нея. От свидетелските показания съдът намерил за установено, че след инцидента ищцата се затворила в себе си, престанала да контактува и сменила работата си. В продължение на година и половина след инцидента в състоянието й нямало подобрение, няма такова и понастоящем. При тези факти съдът извел, че с оглед установените увреждания на здравето на ищцата, адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер 15 000 лв за престъплението блудство и 25 000 лв за престъплението изнасилване. Последното обаче е намалено с 5 000 лв, поради съпричиняване от страна ищцата, изразяващо се в самоволно спиране на медикаментозното лечение. Останалите доводи на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата поради това, че продължително време кореспондирала с него и му предоставила лични данни за себе си, съдът отхвърлил като недоказани.
При тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с обвързващата практика на ВКС. Въззивното решение е съобразено с дадените в ППВС 4/ 68 г. указания, като са обсъдени всички конкретни обстоятелства, установени във връзка с посегателството срещу ищцата и негативният ефект върху живота й. Тежестта на уврежданията на здравето, дълготрайността на негативните преживявания и цялостният ефект върху живота на ищцата са обсъдени при определяне на размера на обезщетението, с което изискванията на ППВС 4/ 68 г. са изпълнени. Постановлението не указва конкретни граници на размера на обезщетението при различни хипотези, а предписва какво съдът да съобрази, когато преценява дали то ще се яви справедливо по смисъла на закона. Това въззивната инстанция е сторила, а правилността на крайната й преценка е извън обхвата на проверката, която касационният съд осъществява в производството по чл.288 ГПК.
Процесуалноправният въпрос следва ли да се обсъдят всички факти и обстоятелства, свързани със съпричиняването на вредоносния резултат, също обуславя въззивното решение. И той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът не сочи такава практика, цитираното от него ППВС 4/ 68 г. касае повдигнатия материалноправен въпрос, не и въпросът за задълженията на съда във връзка с обсъждането на установените факти. По последния въпрос практиката е установена с постановени по реда на чл.291 ГПК решения на ВКС и е в смисъл, че съдът дължи обсъждане на всички факти и обстоятелства, които имат значение за твърденията на страните. В случая касаторът твърди, че не са обсъдени фактите за наличие на съпричиняване, но това не е така, защото съдът изрично е посочил кои факти намира за съпричиняващо поведение (и съответно е намалил обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди) и кои факти, твърдяни от ответника като съпричиняващо поведение на пострадалата, не могат да се приемат за установени от доказателствата по делото. С това той е съобразил обвързващото тълкуване на ВКС, а (както бе посочено по-горе), дали преценката му е правилна, за производството по допускане на обжалването, е без значение. В това производство могат да бъдат контролирани само правните разрешения на въззивния съд и то доколкото касаторът е повдигнал конкретен въпрос във връзка с тези разрешения и са налице допълнителните основания по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
В случая правните въпроси, релевирани от касатора, не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което неоснователни са доводите му за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 250 от 11.10.2013 г. по гр.д.№ 269/ 2013 г.
ОСЪЖДА С. К. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], № *, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на Върховен касационен съд държавна такса за касационното производство в размер 700 лв (седемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: