О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 539/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. М. и Л. Н. М.,гр.С., чрез процесуалните им представители адвокат Д. Н. и адвокат Р. М., срещу въззивно решение №4491/19.06.2015г. по гр.дело № 11419/2014г. на Софийския градски съд.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : от кой момент следва да се зачитат материалноправните последици на изтичане на давностния срок по чл.79,ал.1 ЗС при приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и при доказано наличие на реституционна процедура на земеделски имот към момента на съдебното производство по чл.108 ЗС; доколко разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и висящо реституционно производство заличават давността, ако позоваването на изтекла придобивна давност е от трето лице. Сочат се решения на ВКС, в т.ч. ТР№1/2009г., ОСГК, с твърдение, че постановеното им противоречи.
Ответниците по касационната жалба К. Н. Г., Х. Ц. Г. и С. Й. Г. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 87/2014г. по гр.д.№7735/2013г. на ВКС, ІІ г.о. е обезсилено въззивно решение №4598/2013г. по гр.д.№692/2013г. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по незаявено от ищците придобивно основание за собственост на процесния имот – давностно владение, тъй като спорът с ответниците е друг и за него не са относими съображенията за придобиване по давност на земеделски имот преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Спорът е за собствеността на имота на основание въведено от ищците придобивно основание – обявяване за окончателен предварителен договор с наследниците на бившия собственик, което основание е оспорено от ответниците с възражение, че те са придобили имота по давност към момента на снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост.
При новото разглеждане с обжалваното решение е потвърдено решение то по гр.д.№32649/2010г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от Е. Н. М. и Л. Н. М. срещу Х. Ц. Г., С. Й. Г. и К. Н. Г. за признаване правото на собственост по отношение ПИ пл.№308, кв.17 по плана на С., м.К. ІІІ разширение с площ от 630 кв.м., включен в УПИ ІІ-307,308,929 и осъждане на третия ответник да предаде имота. Въззивният съд е приел,че ищците са придобили право на собственост върху процесния имот съгласно влязло в сила съдебно решение от 27.09.1976г по гр.д. № 3015/76г по описа на СРС, с което е обявен за окончателен сключен предварителен договор между наследниците на Б.М. и Е. и Л. М. като последните закупуват 600 кв.м. от нива от 3,800 дка с посочени граници. Решението легитимира ищците като собственици на имота към момента на постановяването му до установяване на разпореждане или загубване на правото на собственост. С оглед постановеното съдебно решение по реда на чл. 297 и сл. от ГПК/отм./ всички възражения за валидността на предварителния договор са преклудирани. Всички наведени от ответниците възражения, касаещи придобивното основание на ищците са неоснователни. Ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на обявения за окончателен договор за покупко- продажба на същия имот през 1976г. За доказано е прието твърдението на ответниците възражението им, че са придобили имота вследствие на упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано владение за изискуемия по чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен срок, за което са се снабдили и с констативен нотариален акт през 2006г. Въззивният съд е обсъдил подробно гласните и писмени доказателства и е приел, че те безпротиворечиво установяват, че през 90-те години на миналия век имотът е бил разграден, населван от ромски семейства и плодовете му са били обирани от различни хора. През този период вече ищците са изгубили фактическата власт върху имота си и фактически са демонстрирали незаинтересованост. Категорично е установено, че към 2000г. ответниците Г. са владели имота с намерение да го своят. Тази демонстрация на собственически права се установява от поведението им по време и след пожара, избухнал в имота през м.06.2000г. Те са възстановили имота след него и оттогава е категорично демонстрират собственическо отношение като го ремонтират, ограждат и поддържат. Тяхното намерение да придобият имота е достигнало до ищцовата страна без тя да се е противопоставила по някакъв начин. За периода 2000г. – м.06.2010г. е владян от ответниците Г., а след продажбата и от ответника Г.. Последният го е придобил на оригинерно и противопоставимо на ищците основание – поради изтекла придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Повдигнатите в случая въпроси от кой момент следва да се зачитат материалноправните последици на изтичане на давностния срок по чл.79,ал.1 ЗС при приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и при доказано наличие на реституционна процедура на земеделски имот към момента на съдебното производство и доколко разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и висящо реституционно производство заличават давността, ако позоваването на изтекла придобивна давност е от трето лице, са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Това тези въпроси въобще не са включени в предмета на спора пред въззивния съд. Не е изследван въпросът за земеделския характер на процесния имот и въобще наличието на процедура по ЗСПЗЗ или друг реституционен закон за реституирането му. Следва да се има предвид, че изводите са в съответствие със задължителната за въззивния съд указания, дадени с отменителното решение на ВКС относно предмета на спора и заявените от страните по него придобивни основания за процесния имот. Те са в смисъл, че съображения за придобиване по давност на земеделски имот преди приключване на административната процедура по възстановяването му, не са относими към очертания от ищците, съгласно твърденията им в исковата молба правен спор, нито пък такъв спор е възникнал по делото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и приложените доказателства на ответника Г. следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4491/19.06.2015г. по гр.дело № 11419/2014г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Е. Н. М. и Л. Н. М.,гр.С., да заплатят на К. Н. Г. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: